Джоана Линдзи - Да се влюбиш в негодник

— Колко бяха? — попита Джереми.

— Три. Първото момиче беше на десет. Тя ме заблуди най-дълго. Минаха пет години преди следващия опит. И после още две, преди последния. Имах чувството, че братовчед му на Робърт ги намира и им казва как да се държат. Той искаше да заграби и имота и титлата на Робърт. След като опитът му да обяви Данета за мъртва се провали, той явно реши да създаде нова Дани, някоя, която да може да контролира или пък да се отърве от нея лесно и да докаже най-накрая, че е мъртва.

— И мен това ме учуди — призна Джереми. — След 15 години отдавна трябваше да е обявена за мъртва.

— Той наистина се опита и беше бесен, когато молбата му беше отхвърлена. Баба ми беше жива все още и беше близка приятелка със съдията.

— Той е единствения жив роднина на съпруга ви, нали? — попита Джеймс.

— Да, негов трети братовчед и е незаконнороден, затова титлата ще се наследи от децата на Дани, а не от него. Но би могъл и да я получи, ако обяви Дани за мъртва, преди да е родила дете. Имаш ли дете, скъпа? — обърна се тя към Дани.

Дани се изчерви.

— Не, не още.

— Но скоро — добави Джереми ухилен.

Евелин въздъхна.

— Предполагам, че не мога да спра тази сватба? Току-що я открих, а сега отново ще я изгубя?

— Не, но можете да дойдете да живеете с нас в Лондон — предложи Джереми.

— Това е много благородно от ваша страна, — отвърна Евелин — но не бих си позволила да се натрапя на новобрачна двойка. Обаче ще се върна в Лондон, за да мога да виждам дъщеря си по-често. Старата ни къща в града е срината до основи, така и не я построих наново. Като знам какво се случи там… — Тя потрепери от ужас при спомена. — Но сега бих могла да я възстановя. Все още притежавам земята.

— Нямам спомен за тази къща — каза Дани.

— Нищо чудно. Това беше първото ти пътуване до Лондон. Бяхме пристигнали само преди няколко дни, които ти прекара предимно по магазините и в парка с бавачката си. Така че, беше спала само няколко нощи там, преди да се появи убиеца. Аз самата също щях да умра там онази нощ, не се съмнявам. Просто баба ми си счупи крака. Ние бяхме много близки, тя беше всичко, което имах, след като изгубих родителите си като малка и тя ме беше отгледала. Нямаше да се успокоя, докато не отида да се убедя сама, че е добре.

— Значи си била тук, когато е станало?

— Дори още не бях пристигнала. Напуснах Лондон онзи следобед. Лошите новини ме завариха тук. Бях съсипана. Изгубих почти цялото си семейство. Робърт беше любовта на живота ми. Познавах го от дете, защото семейството му живееше съвсем наблизо. Отидох в Лондон за сезона само, за да го принудя да ми предложи брак. Вече бяхме влюбени един в друг. Просто на него му отне малко повече време да го осъзнае. Възможността да си оцеляла, Дани, беше единственото, което ме крепеше през годините, но неизвестността за съдбата ти ме измъчваше жестоко.

— Не се и съмнявам, че госпожица Джейн щеше да ме върне при теб, ако не беше умряла — каза Дани.

— О, сигурна съм в това. Тя беше добра жена. Това беше още една причина да изгубя надежда. Накрая повярвах, че нещо се е случило, а ти беше толкова мъничка. Не беше възможно сама да намериш пътя към дома. Изобщо не предположих, че може да си загубила паметта си.

— Сега всичко се връща бавно. Откакто срещнах Джереми. Спомних си парка, в който съм играла. Спомних си и първото си име, но не го харесах много.

Евелин се засмя.

— И ние не го харесвахме. Трябваше да те кръстим така на майката на Робърт и се подчинихме, но баща ти беше първия, който те нарече Дани.

Дани се усмихна, но после колебливо продължи:

— И разпознах мъжа, който е убил всички онази вечер, когато ме откри и се опита да ме убие отново.

— Кога стана това?

— Съвсем наскоро. Той самият умря, докато се опитваше да избяга и не можахме да разберем кой е.

Евелин въздъхна.

— Винаги съм подозирала братовчеда на Робърт. Той беше единствения, който щеше да се облагодетелства от смъртта му. Но нямаше начин да го докажа. Пък и той даже не беше в Лондон, когато това се случи.

— Да не би случайно да се казва лорд Джон Хедингс?

— Да, Джон Хедингс, но не е никакъв лорд. Как отгатна? Ти не го познаваше. Той нито веднъж не ни посети, след като ти се роди. Мразеше Робърт и ние дори името му не сме споменавали. Аз самата съм го виждала само няколко пъти и то преди да се оженим. Усещаше се колко мрази Робърт. Въобще не си правеше труда да скрие ненавистта си.

Джереми обясни:

— Живееше в голяма къща, недалеч от Лондон и се представяше за лорд. Очевидно никой не си е направил труда да провери произхода му. А всъщност си беше комарджия и крадец от години и така е успявал да поддържа такъв висок стандарт на живот.