Том Кланси - Оперативен център

Едва ли. Ли носеше униформата си от южнокорейската армия. Почти беше сигурно, че отива на север, за да пусне табуна — ако някой го забележи, вината ще бъде приписана на Юга. Доналд се почуди дали да не се опита да уведоми Шнайдер, но какво можеше да направи генералът? Да последва Ли в КНДР ли?

Не. Доналд знаеше, че само той може да отиде там. Силно задъхан, той се затича, препъвайки се, след смаляващата се фигура на майора. Разстоянието помежду им се увеличаваше и имаше опасност да го изгуби, но поне посоката беше ясна — на изток.

Изведнъж Ли изчезна.

Доналд намали темпото и си пое дъх. Кореецът беше потънал сякаш вдън земя. Досети се, че сигурно е скочил в някой от тунелите. Запомни мястото — имаше някакъв храст на около двадесетина метра — и забързано тръгна натам, броейки крачките си, за да не мисли за болката в гърдите и краката си.

Минути след като Ли потъна в тунела, Доналд стигна до входа му. Не изчака, защото реши, че ако майорът има оръжие, щеше да го използва още на поляната. Пъхна ножа в джоба си, клекна, хвана се за въжето и се спусна надолу. Гърбът му непрекъснато се удряше в стената. Стигна до дъното, останал почти без сили и се заслуша. Някъде пред него се носеха звуци от търкане и влачене. Доналд запали клечка кибрит, видя отвора на тунела и разбра къде е Ли.

Само че искаше Шнайдер да знае накъде е тръгнал, ако нещо се случи с него. Обърна се, подпали въжето и легна по корем. Проходът се изпълни с дим. Доналд запълзя в тунела, надявайки се, че генералът ще забележи пушека и пламъците и че самият той няма да се задуши, докато стигне другия край. А като стигне там, дано да намери Ли, преди кореецът да е осъществил безумната си цел.

Скачането с парашут е съвсем различно от очакванията на новаците. Въздухът е забележително плътен и твърд, свободното падане напомня носенето по морска вълна. През деня усещането за перспектива почти отсъства — предметите изглеждат плоски и далечни — а нощем то въобще изчезва.

Въпреки че другите скочиха преди него, Майк Роджърс се изненада колко самотен се почувства. Не виждаше нищо освен мрак, усещаше само съпротивата на вятъра и почти не чуваше собствения си глас, докато броеше до двадесет, преди да дръпне въжето за отваряне. После повеите на вятъра утихнаха и наоколо се възцари тишина.

Скочиха на височина само четири хиляди и петстотин метра и земята се приближи бързо, както ги беше предупредил помощник-пилотът. Роджърс си избра ориентир още щом дръпна въжето на парашута — едно високо дърво, осветено от ранните лъчи на утрото. Единствено по него можеше да познае на каква височина се намира. Когато се изравни с върха му, се приготви за приземяване. Сви леко крака, а при удара със земята се сгъна още повече, за да омекоти падането, и се претърколи. Легнал настрани, освободи парашута, бързо се изправи и събра купола. Малко си беше поразтеглил ахилесовото сухожилие при приземяването — мускулите му вече не бяха толкова гъвкави като едно време.

Бас Мур тичаше към него, следван от Джони Пъкет, който носеше сателитната радиостанция.

— Как е положението? — попита тихо Роджърс.

— Всички се приземиха благополучно — отвърна Мур.

Пъкет разпъна параболичната антена и успя да възстанови връзката, преди още всички да са се събрали. Мур изтича до близкото езерце и потопи парашута на Роджърс.

— Добре ли сте, сър? — попита току-що пристигналият Скуайърс.

— Старите ми кокалаци, слава богу, издържаха. Хайде, обади се. — Роджърс посочи радиостанцията. — Казах ти вече — ти командваш операцията.

— Благодаря ви, сър.

Подполковникът пое слушалките от Пъкет, клекна и нагласи микрофона пред устата си, докато редникът набираше честотата.

Обади се първо Бъгс Бенет, а почти веднага след него и Худ.

— Майк, приземихте ли се?

— Тук е Скуайърс, сър. Да, готови сме.

— Добре. Ето и новите събития — през последните десет минути и трите нодони бяха прекалибровани. Вместо към Сеул, вече сочат към Япония.

— И трите ракети са насочени към Япония — съобщи Скуайърс на Роджърс, който възкликна полугласно. — Прието.

— Трябва да отидете там и да ги унищожите, когато получите нареждане от мен.

— Да, сър.

— Край на връзката — приключи Худ.

Скуайърс свали слушалките. Докато двамата с Роджърс обсъждаха нарежданията, членовете на ударния отряд зареждаха автоматичните си берети. Сержант Чик Грей, който отговаряше за топографските карти, проверяваше компютърните разпечатки, получени от подполковника.