Том Кланси - Оперативен център

— Худ е помислил за всичко — настоя Хърбърт. — В момента подготвят нещо с говорителката на центъра.

— Препоръчвам им да си подготвят двойно погребение. Всъщност вие там разбирате ли, че може би забърквате кон ституционна криза, като пречите на законно избраното правителство да поведе война?

— Както вече казах — не отстъпи Хърбърт, — шефът си знае.

— Добре, Боб, ще предам съобщението ти. А ти кажи на Худ едно от мен — в главата може да не е много надарен, но по смелост може да се мери с Оли Норт.

— Благодаря — отвърна Хърбърт. — Сигурен съм, че ще разбере комплимента ви.

Грегъри се събуди от краткия си сън удивително освежен и с прояснено съзнание.

Седнал на обраслата с храсти поляна, той се загледа в ярко осветената граница. Колко е смешно, че омразата и подозрението карат и двете страни да се събират край светлината. Недоверието винаги потапя хората в мрак.

Той извади лулата си и я напълни с последния останал му тютюн „Балканско събрание“. Запали я и освети с клечката часовника си.

Часът съвсем наближава.

Запуши бавно и се замисли за Балканите — един-единствен инцидент там, убийството на ерцхерцога Фердинанд, бе подпалило Първата световна война. Нима един-единствен инцидент тук ще стане причина за трета световна война? Не е невъзможно. Атмосферата тук е наситена с нещо повече от напрежение — от нея лъха направо на лудост и безумие. Самолюбие, което се доказва с човешки жертви и проливане на кръв. Какво става с хората?

Отзад го осветиха фарове. Доналд се извърна, сложи ръка над очите си и видя един джип да се приближава.

— Със звездите ли разговаряш? — попита генерал Шнайдер и слезе от дясната врата. Едрата му фигура се открояваше в мрака.

— Не, генерале. С музата си.

— Трябваше да ми кажеш къде отиваш. Ако не беше запалил лулата си, щяхме да те търсим до сутринта.

— Не съм променил решението си, ако за това идваш.

— Не идвам да те разубеждавам. Имам да ти предам нещо от шефа ти.

Доналд усети как всичко вътре в него се напрегна. Надяваше се, че генералът не е потърсил подкрепа от Белия дом.

Шнайдер му предаде съобщението от Хърбърт и някакъв огромен товар се смъкна от плещите на Доналд. Изпита задоволство, че инстинктивната им догадка с Ким Хван се е оказала вярна. Сега вече имаше шанс да потушат пожара.

Странно, но новината за майор Ли не го изненада. Нещо в погледа на корееца при последната им среща му се бе видяло не съвсем в ред. В очите му се четеше някаква острота — подозрение, а може би и презрение.

— Няма да се преструвам, че ситуацията ми е по вкуса — заключи Шнайдер, — но вече няма да ти преча.

— А смяташе ли?

— Доста голямо желание имах. Все пак държа официално да се знае, че се противопоставям на помирението. Но хората по света са толкова различни. — Шнайдер се запъти към колата. — Качвай се. Ще те закарам.

— Смятам да повървя. Да ми се проветри главата.

Шнайдер не се обърна повече. Джипът остави след себе си облаци от прах и изгорели газове.

Доналд тръгна в същата посока, пуфкайки доволно с лулата си. Сигурен беше, че Сунджи ще се изненада и ще бъде горда от развитието на събитията.

Усети някакво боцване във врата. Посегна да се почеше, докосна нещо метално и се закова на място.

— Посланик Доналд — каза един познат глас, а острието се плъзна по врата му.

Доналд усети как по кожата му се стекоха капчици кръв и се плъзнаха под вратовръзката му. Въгленчето в лулата му хвърляше червени отблясъци по лицето на майор Ли.

Когато видя Ан Ферис на вратата на кабинета си, Мат Стол се изсмя.

— Абе, хора, не ме припирайте чак толкова — шеговито каза той.

Пол Худ седеше на изтърканото кожено диванче в дъното на стаята. На тавана пред него беше закачен телевизор с двадесет и пет инчов екран, а до дивана имаше конзола за видеоигри. Стол се оттегляше тук, когато имаше нужда да си почине или да поразмишлява.

— Никой не те припира — отвърна му директорът. — Просто искаме да разберем веднага, щом сателитите заработят.

— Няма да ти пречим. — Ан седна и изгледа Худ с очи, пълни с тъга. — Пол, не мога да те лъжа. Ще ни откъснат главите, даже да сме прави.

— Знам. Доналд ще се срещне със севернокорейците след половин час, а после световната преса ще сдъвче президента и Сеул с парцалите и ще ги обвини, че са повишили градуса на напрежението, а през цялото време сме знаели, че в Пхенян може би са невинни. И Лорънс ще трябва да бие отбой.