Том Кланси - Оперативен център

Роджърс го досмеша, като чу колко разтревожено звучи гласът на директора.

— Какво е станало?

— Макар президентът да не иска да повярва, ние сме убедени, че зад цялата работа стои една южнокорейска група. Освен това някакъв пилот е взел двама души от ферибот в Японско море. Толкова се притеснил, че чукнал самолета си при кацането и си изпял и майчиното мляко пред хората от морския патрул. Казал, че е закарал двама мъже до Косон.

— Косон ли? Че това е на две крачки от нодоните.

— Именно. А на ферибота са открити два трупа. Убитите са пренасяли печалби от хазарт от Япония в Северна Корея. Десетки хиляди долари.

— В Северна Корея това е много прилична сума за подкуп. Повечето от ония копелета биха продали и децата си за хилядарка.

— И Боб Хърбърт така смята. Малко е твърде смело да се предположи, че някой от Юга смята да използва тези пари, за да получи контрол над нодоните, но подобна възможност не бива да се пренебрегва.

— Което означава, че ние трябва да се промъкнем там и да проверим.

— Точно така. Съжалявам, Майк.

— Няма за какво. Такава ни е работата. Ако перефразирам Джордж Чапман — появи ли се заплаха, всички ставаме лъвове.

— Естествено. А както казва Кърк Дъглас в „Шампионът“: „Нашата работа е като всяка друга, само че при нас кръвта се вижда.“ Пазете се — и ти, и Чарли, и момчетата.

— Десет минути! — извика Скуайърс.

— Това е, Пол — заключи Роджърс. — Ще ти се обадя, когато стане нещо. И ако искаш да знаеш, в случая предпочитам да се пазя от куршуми вместо от пресата. Всичко хубаво и на теб.

Генерал Шнайдер се събуди веднага, щом ординарецът влезе в стаята му, и забрави съня. Спомняше си само, че беше някъде на ски и се чувстваше много добре. Действителността и сухият нощен въздух винаги прекалено рязко го изтръгваха от страната на сънищата.

— Сър, търсят ви по телефона от Вашингтон.

— Президентът ли? — попита той.

— Не, сър. Господин Боб Хърбърт от Оперативния център във Вашингтон.

Шнайдер изруга полугласно.

— Сигурно искат да натикам Доналд в усмирителна риза. — Генералът нахлузи чехлите си и отиде при бюрото. Отпусна се с въздишка на въртящия се стол и вдигна слушалката. — Генерал Шнайдер на телефона.

— Генерале, обажда се Боб Хърбърт, офицер по разузнаването в Оперативния център.

— Името ви ми е познато. Служили сте в Ливан, нали?

— Да. Паметта ви си я бива.

— Боб, никога не забравям, когато направим някоя глупост. Онова идиотско посолство направо си го просеше от терористите. Поне да бяха вдигнали прегради отпред, а то всеки бомбаджия можеше да си закара камиона едва ли не до стълбите на Аллаха. — Той се облегна назад и отвори широко очи, за да прогони съня. — Но какво да нищим стари грешки. Предполагам, че се обаждате, за да предотвратите извършването на нови.

— Така се надявам — каза Хърбърт.

— Ох, направо не знам какво му стана на тоя човек. Всъщност знам. Вчера загина жена му. Доналд е свестен — просто в момента не разсъждава с главата си.

— Дано все пак да е достатъчно на място — официално му е възложено да отиде там.

Шнайдер направо подскочи.

— Какво, какво? Да не би да одобрявате оная негова идиотска срещичка?

— Директорът Худ го упълномощи да им предаде следното: че според нас група южнокорейци, които се представят за севернокорейци, са организирали атентата, а също и че той може да е първият от серия терористични актове, чиято цел е да ни хвърлят във война.

— Нашите?! — Шнайдер не можеше да помръдне от изумление. — По дяволите, сигурни ли сте?

— Мозайката започва да се подрежда. Смятаме, че майор Ли е един от основните организатори.

— Майор Ли? Познавам го. Един тип с каменно лице, суперпатриот. Хареса ми.

— Изглежда, е събрал малка групичка — поясни Хърбърт — и в момента се намира някъде във вашия район. С четири варелчета отровен газ.

— Ще се свържа с генерал Норбом и ще изпратя хора да го издирят и обезвредят.

— Това не е всичко. Някои от помощниците му може би се опитват да поемат контрола над базата за подвижни нодони на изток.

— Доста амбициозна задача — каза Шнайдер. — Сигурен ли сте, че държите Хон Ку да научи всичко това от Доналд? Севернокорейците ще разпространят новината по всички осведомителни агенции, преди още Грег да си е поел въздух.

— Така е.

— Да не говорим, че ще застрелят хората на Ли на място — продължи Шнайдер. — Замислили ли сте се какво ще стане, като се разбере, че Америка носи отговорността за смъртта на тези южнокорейци? В Сеул ще настане такова брожение, че Сайгон ще ни се види просто приказка.