Том Кланси - Оперативен център

Ки Су притисна с палец калъфката към раната си и се намръщи от болка.

— Ще ме разжалват.

— Имате семейство — напомни му Сун. — Човек трябва да мисли за семейството си. — Той тръгна да излиза от палатката.

— Ракетите са насочени към Сеул. Коя е тази… по-важна цел? — извика след него севернокореецът.

Сун не отвърна. Много скоро и Ки Су, и светът щяха да научат.

— Пък аз, генерал Роджърс, си въобразявах, че летим към някое слънчево местенце.

Дори през рева на двигателите всички чуваха шума от проливния дъжд над залива Исе, над който прелетяха на път за Осака. Подобни контрасти — примерно внезапното отделяне на арфата от мелодията на оркестъра — винаги впечатляваха и омагьосваха Роджърс. Философията, залегнала в създаването на ударния отряд, отчасти беше същата. От времето на Давид и Голиат до Американската революция големината не винаги е означавала превъзходство. В една от пиесите на Питър Барнс е описано хилавото растенийце, което разцепва асфалта, и този образ — а не просто историческите личности от рода на Андрю Джаксън, Джошуа Чембърлейн и Теди Рузвелт — бе помагал на Роджърс да преодолее някои от най-мрачните дни в живота си. Дори бе помолил сестра си да му го избродира на раницата, за да е винаги пред очите му.

Настойчивото „Сър?“ на редник Пъкет прекъсна размишленията му.

— Какво има, редник Пъкет?

— Генерал-майор Камбъл се обади, че един самолет С-9А чака да ни придружи, сър.

— Военните са голяма работа — измърмори Скуайърс. — Дават ни невъоръжен „Найтингейл“ да ни ескортира през Северна Корея.

— И аз бих предпочел някой симпатичен „Блек Хоук“ — отвърна Роджърс, — но проблемът е в обсега. Благодаря ви, редник.

— Няма нищо.

— Джони Пъкет е много свястно момче — каза Скуайърс с широка усмивка, когато Пъкет се върна на мястото си. — Баща му измайсторил едно време радиоприемник в бебешката му стая, та синът да наследи неговия майсторлък.

— Може и да е бил прав. Едно време хората са научавали само един занаят, но пък са ставали истински майстори.

— Така е. Само че ако никога не станеш много добър в занаята си, като например моя баща, който все се мъчеше с футбола, всичко се обърква.

— И при теб ли?

— Май да.

— Той ти е предал амбицията и енергията си, нали? Крал Артур не е могъл да издири Светия Граал. На Мойсей не му било позволено да прекоси реката Йордан. Но те са вдъхновили други, които са успели.

— Карате ме да се чувствам виновен, че не съм писал скоро на нашите.

— Можеш да му изпратиш картичка на връщане от Осака.

Роджърс усети, че самолетът завива на югозапад. Връщане… От тази дума винаги му се стягаше гърлото. Човек никога не знае със сигурност дали ще се прибере у дома — просто приема, че ще стане така. Но толкова много пъти това не се случва и дори опитни войници понякога неочаквано откриват този факт. Често го преследваха думите на Тенисън 10 10 Голям английски национален поет (1809–1892). — Б.пр. :

„Вкъщи донесоха воина мъртъв. Тя не политна в несвяст и не извика. Всичките нейни прислужници рекоха: «Не се ли разплаче, тя ще умре.»“

Самолетът кацна и докато капитан Харихозен се оплакваше от времето, бойците от ударния отряд притичаха до чакащия хеликоптер. Само четири минути след отварянето на люка на С-141 те вече се бяха качили и отново летяха.

Елегантният, малък хеликоптер се издигна бързо в плющящия дъжд и се насочи на северозапад. Всички седяха както преди — на пейките край стените, но настроението беше съвсем различно. Ако по пътя за Осака бяха спали, играли карти или чели, то сега мъжете от отряда бяха като наелектризирани. Преглеждаха оборудването, ободряваха се един друг, а някои се молеха. Редник Бас Мур, който отговаряше за парашутите, провери въжетата им, докато прелитаха ниско над Японско море и корпусът на самолета се раздрусваше под напора на вятъра и позатихващия дъжд.

Един офицер от сеулската база пътуваше с тях и в момента преглеждаше тактиката за отстъпление със Скуайърс. Когато операцията приключеше, щеше да ги чака хеликоптер „Сикорски S-70“, който само за минути щеше да ги пренесе над демилитаризираната зона и Диамантените планини. По-важното бе, че единадесетместната машина бе оборудвана с две странични картечници М-60.

До времето за скачане оставаха двадесет минути. Роджърс повика Пъкет и му нареди да го свърже с Худ.

— Майк, почва да ми се струва, че ще се озовете в най-напеченото.