Паула Лайт: Тоталният контрол

Не по-малко страшна е и манипулацията чрез медиите. Говори се за събития и явления при старателен подбор на начина, честотата на обсъждане, гледаното или слушано време. Бих илюстрирала това само с няколко примера. За мястото на нашето правителство при проблемите около газовата криза, за това какво са направили и какво не са направили се каза и написа много малко. От друга страна, за споразуменията на президента в Москва чух поне тридесет-четиридесет пъти и това при положение, че рядко имам време за радио или телевизия. Наблягаше се върху крайно изгодния резултат и сигурно бих се радвала, ако не си спомнях за подобни изблици на възторг за договора с „Газпром“ и преди кризата. За това, че президентът е действал вън от сферата на своята компетентност почти никой не се сети. А един от характерните белези на диктатурата е срастването на законодателна, изпълнителна и представителна власт, както всички юристи и политолози са учили още в първи курс. Слушахме и продължаваме да слушаме непрестанно за ксенофобските и оскърбителни изявления на генерала в Чикаго по отношение на ромското население и гражданите в пенсионна възраст, за това как нарекъл народа си „материал“. Признавам, че в изявлението на Борисов липсва добър вкус, дипломация и култура, че звучи примитивно и дебелашки. В същото време, обаче, смятам, че не е чак толкова злокобно и демонично и че в него не липсват елементи на истина. Вярно е, че ромите, поради своята ниска степен на образованост, биха се ориентирали по-трудно в сложната предизборна ситуация. Вярно е, също така, че възрастните хора гласуват често под влияние на носталгия и емоции. От предишни мои публикации е ясно, че не съм сред обожателите на Борисов и никога няма да бъда. Мисля, обаче, че в случая мелодраматизираха изявлението му, дори и да е нелепо и зле поднесено. Знаете как, с упоритост и честота на заклеймяващите коментарии успяха да демонизират друг един политик, Иван Костов. Питам ви, обаче, защо медиите не вложиха същото усърдие в темата за проваления по вина на управляващите студентски протест? Или за източеното от висши служители на сегашната власт ДДС? Или за ограбването на Европейските фондове? Възможно е, без да се поднася лъжа, само с подбора на темите, които се обсъждат да се влияе на оценъчната способност на хората. Този елемент на тоталния контрол можем да наречем ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ПОДБОР НА ИНФОРМАЦИЯТА.

Могъщ двигател за промиването на мозъци е нивото на телевизионните предавания. Следим амалгама от боза, мозъчни разхлабителни и селски хумор. Хората делят времето си между сапунените сериали, рекламите, телевизионните игри и остроумията на Слави Трифонов. Как да израстват интелектуално, когато техните умове са впили корените си в подобна тор?! Разбира се, има и светли изключения. Такива са „Сеизмограф“ на Светла Петрова; „На четири очи“ на Цветанка Ризова, съботното историческо предаване на Божидар Димитров. Но тия чудесни обзорни предавания са веднъж седмично, докато останалата бълвоч залива нас, клетия човешки „материал“ всеки ден, всеки час, всеки миг. Защо се чудим, че доста възрастни хора знаят за колко мъже от рода Форестър се е омъжвала Брук, но и представа си нямат кои партии ще участват в изборите?! Управляващите политици чудесно са усвоили тази „паткореч“, за която говори Оруел в „1984“. Те нижат монотонно такива общи приказки и безсмислици, че са в състояние да приспят и дракон и да накарат и ядрената война да изглежда като нещо скучно и безобидно. Този елемент на тоталния контрол бих нарекла ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ЗАТЪПЯВАНЕ.

И стигаме до най-тежката и сериозна форма на убиване на свободата, автоцензурата. Без друго носим у себе си гените на кроткия и смазан социалистически пролетариат. Когато виждаме, че на хора, свободолюбиви и борбени се случват лоши неща, ни завладява страхът и той ни превръща в най-безпощадните цензури на собственото ни поведение. Забелязали ли сте как иначе разумни и напълно нормални хора се страхуват да споделят пред камера дори мнението си за твърде топлата зима? Не ви ли е правило впечатление какъв сериозен е процентът на ония, които, при анкети, отговарят, че нямат мнение по зададения въпрос. Познавам иначе достойни личности, които не могат да спят седмици от тревога, че са се включили в някаква подписка, заедно с още хиляди други. Ред хора гласуват въздържали се дори и на събрания на етажната собственост, че „да си нямат неприятности“. Често подобни настроения достигат до сериозна параноя. Мой клиент, бизнесмен, се бои да беседва по телефона дори за технически проблеми по търговската регистрация, защото „ония“ подслушвали. Когато го запитах кои са, все пак, „ония“, не можа да ми даде смислен отговор. Друг мой познат твърди упорито, че следят електронната му поща и „заразяват“ компютъра му с вируси, въпреки че не е политик или с интереси в сериозния бизнес, а безобиден поет. Симптомите изглеждат забавни, но, всъщност, са сериозни и доста страховити. Те показват, че различните лица и форми на страха, на тоталното въздействие са довели до една злокобна трансформация. Човекът е митологизирал лика на контрольорите, превърнал ги е в някаква безпощадна, несъкрушима сила, която е вездесъща като божество и отмъстителна като демон. Така „кротувай си“ е апелът на родители към деца, на съпруги към техните съпрузи, на приятели и роднини. Страхотен бонус за ония, които желаят да постигнат тотален контрол…