Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Замини с Нед за Лондон, Лоти, и допиши историята си — обяви рязко той. — Отреди на дука жестоката съдба, която заслужава. Спаси глупавата си героинята от капана и й отреди герой, достоен за нейната обич и уважение. Но не искай от мен нещо, което, по дяволите, не мога да дам.

С тези думи Хейдън се обърна и тръгна към къщата, като остави Лоти, която все още стискаше листовете на ръкописа си.

Денят, в който Лоти напусна Оукуайлд, приличаше на деня на пристигането й. Над тресавището бяха надвиснали оловносиви облаци, а студеният вятър покриваше морето с ивици от бяла пяна. Ако не беше нежният зелен воал над хълмовете, храстите и дърветата, Лоти щеше да помисли, че пролетта е била само сън, така красив и мимолетен, както нощта, която прекара в прегръдките на Хейдън.

Въпреки че слугите се бяха строили да я изпратят, липсваха както Хейдън, така и Алегра. Докато Меги изтриваше очи с престилката си, Джем стоеше неподвижен, с колосана връзка, а ъглите на устата му висяха унило надолу. Когато Марта се разхълца, мис Кавендиш извади от джоба си носна кърпа и й я подаде със стиснати устни и с подозрителен блясък в очите.

Нед съпроводи Хариет и Лоти до чакащата карета, но дори и той не можа да пусне някоя весела забележка, за да разведри обстановката. Той точно помагаше на Хариет да се качи в каретата, когато Алегра изскочи иззад ъгъла на къщата, а мис Търлигър, леко накуцвайки, я следваше по петите. За облекчение на Лоти мрачната стара гувернантка реши да остане, тъй като младата й питомка в този момент се нуждаеше още повече от нея.

Препъвайки се, Алегра застана пред Лоти, прегърнала старата кукла.

— Вземи я.

Гласът на момичето звучеше глухо и Лоти разбра какви усилия полага Алегра, за да не се разплаче.

— Не искам да си сама.

Лоти нежно погали една опърлена къдрица върху главата на куклата, преди да отговори на Алегра.

— Тя няма какво да прави в Лондон. Винаги е казвала, че той е доста цивилизован за една пиратска кралица. Ще се чувствам по-добре, ако се грижиш тук за нея, докато се върна. — И като притисна силно детето до себе си, Лоти прошепна в ухото на Алегра, така че само то да я чуе. — Обещавам ти, че отново ще се върна.

След това Лоти се изправи и остави Алегра в кокалестите, но умели ръце на мис Търлигър. Старата жена подаде бастуна си на един лакей и сложи ръце върху раменете на Алегра, така че момичето остана изправено.

Със сериозно изражение Нед подаде ръка на Лоти. Тя я пое и се качи в каретата. Настани се до кошницата с котките си, а Нед зае място до Хариет. Когато дойде в Оукуайлд, седмици наред сърцето й се стремеше към дома, сега тръгваше към него, но сърцето й остана тук.

Когато каретата се раздвижи, Лоти се наведе през прозореца и хвърли последен поглед към господарския дом. Въпреки че малките прозорчета отразяваха само сивото небе, тя със сигурност знаеше, че Хейдън стои зад някое от тях — наблюдаващ и чакащ. Не й беше оставил никаква друга възможност.

— След като толкова си го обичала, Жюстин — прошепна Лоти със затворени очи, — освободи го.

Звукът, който вятърът довя до ушите й, приличаше на крясък на чайка, кръжаща над прибоя, а може би на звънлив смях на жена.

— Леля Лоти си дойде! Леля Лоти си дойде!

Когато Лоти слезе от каретата пред Девънбрук Хаус, посрещнаха я радостните възгласи на племенниците й, които кънтяха от един прозорец на втория етаж. Входната врата се разтвори и цялото семейство излезе с усмивки и шеги.

Няколко минути цареше хаос, всички я прегръщаха, целуваха и стискаха. Лора сияеше, а Стърлинг така я завъртя в кръг, че й се зави свят. Чичо Тейн и леля Даяна бяха поканени на вечеря и те също допринасяха за шумотевицата, заедно с близнаците и шпаньолите, като скачаха пред краката й. Когато Лоти чуеше скимтене, вдигаше крак, без да е сигурна дали е настъпила дете или куче.

Джордж я тупаше по рамото и се хилеше като пиян.

— Никога не можех да предположа колко ще ми липсвате ти и твоето бърборене, сестричке, но знам със сигурност колко ужасно пусто беше тук без теб.

— Само че аз чух други неща — отговори Лоти и посочи към спътника си, който в този момент помагаше на Хариет да излезе от каретата. — Чувам, че през изминалите седмици се опитваш да спечелиш някаква оперетна танцьорка.

Джордж изгледа навъсено Нед и почервеня до корена на пясъчнорусата си коса.

— Глупости! По-скоро тя ме преследва.