Том Кланси - Баланс на силите

— Временно? — предположи Ейдийн.

Луис я посочи с пръст.

— Точно така.

Ейдийн поклати глава и каза:

— Можете ли да си представите огромното влияние, което един човек — не група, а индивид — може да окаже, като доведе до окончателен край на борбите?

И двамата насочиха погледите си към нея.

— Новият Франко — каза Луис.

— Естествено — съгласи се Ейдийн.

— От тази мисъл ме побиват тръпки — каза Маккаски.

— Също като изборния рекет в стария Бостън, за който ми разказваше баща ми, — продължи Ейдийн. — Някой си наема разни престъпници да тероризират собствениците на магазините. И после един ден просто взема една бейзболна бухалка, застава пред рибния магазин, обущарската работилница или будката за вестници и разгонва всички гадни копелета — които, разбира се, сам е наел. И какво става? Става това, че той веднага се кандидатира за някой обществен пост и събира всички гласове на работещите избиратели.

— Същото може би се случва и тук в момента — каза Луис.

— Много е възможно.

— Ти, Луис, познаваш ли някой, който да пасва на подобно описание? — попита Маккаски.

— Madre de Dios, политиците, служителите и бизнесмените, които могат да го направят, са безброй — възкликна Луис. — Ние обаче решихме следното. Някой в Сан Себастиан взривява яхтата. Някой друг отнася касетата в радиостанцията. Независимо от това дали тези хора са все още там, или не, все трябва да има някаква следа. Помолихме една от сътрудничките ни да отиде и да поогледа мястото. Ще я откарат с хеликоптер след… — той погледна часовника си, — след два часа.

— Искам да отида с нея — каза Ейдийн, остави салфетката си на масата и стана.

— Много ще се радвам, ако отидете — каза Луис и погледна Маккаски някак стреснато. — Ако ти, разбира, се нямаш нищо против.

Маккаски го изгледа с лека насмешка.

— Защо, кой ще се качва там?

— Мария Корнеха — отвърна Луис.

Маккаски внимателно постави вилицата и ножа си в празната си чиния. По лицето му премина странна сянка.

— Нямах представа, че пак работи с теб — каза Маккаски и попи устните си със салфетката.

— От половин година — обясни Луис. — Аз я върнах. — Той сви рамене. — Трябваха й пари. Аз пък се нуждаех от нея, защото… ами, защото е най-добрата.

Маккаски беше зареял поглед нанякъде. Много надалече. После се усмихна криво.

— Добра е, наистина.

— Най-добрата.

— Ще трябва да се посъветвам с Пол — каза Маккаски и погледна Ейдийн. — Но нямам нищо против да получим сведения от мястото от наш собствен източник. Вземи си документите на туристка. — После погледна Луис. — Мария като служител на Интерпол ли ще отиде, или не?

— Зависи само от нея — отвърна Луис. — Искам да има пълна свобода на действие.

Маккаски кимна и отново потъна в мълчание.

Ейдийн погледна Луис.

— Ей сега ще си събера нещата. Как ще стигнем до Сан Себастиан?

— С хеликоптер от летището — каза той. — Когато пристигнете, ще ви чака кола под наем. Ще се обадя на Мария, за да й кажа, че ще я придружаваш и ще те откарам.

— Тя разбра ли, че съм тук, Луис? — попита Маккаски.

— Казах й. — Луис потупа приятеля си по ръката. — Всичко е наред. Предаде ти най-сърдечните си поздрави.

Лицето на Маккаски отново стана тъжно.

— Да де — каза той. — Сигурен съм, че го е направила.

Когато отдалечи малката си моторна лодка от яхтата на Рамирес, двайсет и девет годишният Хуан Мартинес въобще не си даваше сметка, че спасява собствения си живот.

На около двайсет и пет метра от яхтата политна, загубил равновесие от ударната вълна на експлозията. Моторницата обаче не се обърна и щом първата ударна вълна отмина, мускулестият млад мъж я засили на пълни обороти към потъващата яхта.

Намери Естебан Рамирес — своя работодател и баща на могъщата им „фамилия“ — да лежи по гръб във водата. Жестоко обгореното му тяло се носеше по повърхността на петнайсетина метра от яхтата. Хуан скочи във водата, хвана шефа и го задърпа към моторницата. Той все още дишаше.

— Сеньор Рамирес — каза Хуан. — Аз съм, Хуан Мартинес. Ще ви отнеса до моторницата и ще ви откарам до…

— Слушай ме! — изхриптя изведнъж Рамирес.

Хуан се стъписа. След миг ръката на Рамирес се вкопчи в ръкава му и го стисна с невероятна сила.

— Серадор! — изхърка Рамирес. — Предупреди… го.

— Серадор? — попита Хуан. — Кой е той, сеньор?

— Офиса… — Рамирес се задави. — Очилата за четене…

— Сеньор. Не бива да се напрягате…