Том Кланси - Баланс на силите

— А ти мислиш ли, че ЦРУ е било замесено в нападението, Луис? — попита Ейдийн.

— Не. Те не биха направили нещо толкова шумно и очевидно. Нито пък щяха да действат толкова бързо в отмъщение за убитата ви колежка. В политическите среди обаче ще се заговори доста шумно по този въпрос. Никой не говори повече от хората в правителството. Знаеш това, Даръл.

Маккаски кимна.

— А испанските поданици ще чуят тия приказки — продължи Луис — и мнозина ще им повярват и ще се опълчат против американците тук.

— Според Боб Хърбърт, с когото разговарях днес — каза Маккаски, — Управлението е също толкова изненадано от нападението срещу яхтата, колкото и всички други. А Боб винаги успява да отсее най-важното от бюрократичните двусмислици. Винаги разбира кога се опитват да го баламосат.

— Съгласен съм, че по всяка вероятност ЦРУ няма нищо общо със случилото се — каза Луис. — Ето ви значи един вероятен сценарий. Убита е американска дипломатка. Това изпраща послание до вашето правителство да не се меси в испанските вътрешни работи. После загиват и хората, които са я убили. Записът на касетата съобщава на цяла Испания, че мъртвите каталунци и техният съучастник баск — депутатът Серадор — са безмилостни убийци. И това обръща останалата част от народа срещу тези две групи.

— И с каква цел? — попита Маккаски. — Кой ще има полза от една гражданска война? Икономиката ще бъде опустошена и всички ще пострадат.

— Доста дълго мислих за това — каза Луис. — По закон държавната измяна се наказва като углавно престъпление и се отнемат всички авоари. Отнемането на бизнеса от ръцете на каталунците ще спомогне за по-равномерното разпределение на властта сред другите групи. По всяка вероятност и кастилците, и андалусците и галицийците ще имат изгода от цялата работа.

— Задръж за малко — намеси се Ейдийн. — Какво ще спечелят каталунците и баските, ако обединят силите си?

— Каталунците контролират сърцевината на испанската икономика — отвърна Луис, — а една основна група сред сепаратистки настроените баски имат огромен опит в терористичната дейност. Това са важни допълнителни аспекти, ако някой се опитва да парализира една нация, за да може след това да я завладее.

— Първо атакуваш физическата и финансовата инфраструктури — каза Маккаски, — а след това се появяваш и спасяваш нацията като рицар на бял кон.

— Точно така. За съвместни усилия имаме доказателства и от разузнаването — не от първа ръка и не достатъчни, за да действаме, но все пак става въпрос за планиране на някакви съвместни действия.

— И как сте се сдобили с тази информация? — попита Маккаски.

— Източникът ни бе дългогодишен служител на яхтата на Рамирес — отвърна Луис. — Много добър човек. Загина при експлозията. Докладваше ни за редовни срещи на Рамирес с някои ключови фигури от промишлеността, както и за нередки пътувания из Бискайския залив.

— Страната на баските! — възкликна Маккаски.

Луис кимна.

— Рамирес редовно слизал на брега. Нашият информатор разказваше, че с него винаги слизал и бодигард, по всяка вероятност член на неговата „фамилия“. Нямаше представа с кого се е срещал там Рамирес, нито пък защо. Знаеше само, че през последната половин година срещите зачестили от една на месец до една на седмица.

— Има ли някаква вероятност информаторът ви да е играел двойна игра? — попита Маккаски.

— Искаш да кажеш да е продавал тази информация и на някой друг? — попита Луис.

— Точно това има предвид.

— Предполагам, че е възможно — каза Луис. — Очевидно е имало някой външен човек или пък група, които са знаели за плановете на Рамирес и хората му и които са направили всичко възможно нещата да се провалят. Въпросът е кой е това. Първо на първо, който и да е този човек или група, който е попречил на Рамирес и хората му, той е знаел, че убийството на вашата дипломатка ще бъде извършено.

— Защо мислиш така? — попита Маккаски.

— Защото на яхтата е имало подслушвателни устройства и прикачено взривно устройство още преди убийството на Марта — обясни Луис. — Записали са признанията на касета, човекът, който е убил Марта, е пристигнал и яхтата е хвръкнала във въздуха.

— Правилно — рече Маккаски. — Съвсем като по учебник.

— Всичко до този момент е направено като по учебник съгласи се Луис. — Знаете ли, приятели, като се заговорихме за гражданска война — има доста хора, които са на мнение, че предишната така и не е завършена наистина. Че различията просто са били позакърпени… как да го кажа?