Том Кланси - Дъга Шест

— Само в тунелите и проходите. Архитектът искаше да я разположим из целия стадион, но някои хора възразиха: казаха, че щяла да пречи на камерите и прочие — отвърна Окланд. — Твърде много прилича на истинска мъгла.

— Мисля, че трябва да я огледам.

— Защо?

— Ами това е адски добър начин за пускане на химически агент — някакъв газ например. — Думите му накараха полицейския представител сериозно да се стресне.

— Ами… да, би могло.

— Имам един човек в компанията, бивш офицер в Химическия корпус на армията на САЩ, експерт по такива неща, с диплома от Масачузетския технологически институт. Ще го накарам да я провери колкото може по-скоро.

— Да, това е добра идея, Бил. Благодаря — каза Окланд и се изруга наум, че не беше се сетил сам за това. Какво пък, нали беше наел експерти? А този янки определено беше експерт.

— Наистина ли става толкова топло тук?

— О, да, доста. Стига над тридесет градуса. Така че архитектът каза, че това е евтин начин да се охлаждат зрителите и било твърде разумно да се инсталира. Подхранва се от системата на противопожарните кранове. Дори не изразходва много вода. Инсталирано е вече от година. Изпробваме го периодично. Американска компания, не мога да се сетя името в момента.

„«Кул-спрей» от Финикс, Аризона“ — помисли си Хенриксен. Имаше плановете на системата в кабинета си. Тя щеше да играе решаваща роля в плановете на Проекта и отначало им се беше сторила като че ли изпратена от Бога. Тук беше мястото. Скоро щеше да му дойде и времето.

— Нещо да сте чули от британците?

— Пуснахме запитване, но още няма отговор — отвърна Окланд. — Този проект очевидно е малко припрян.

Хенриксен кимна.

— Винаги се намесва политиката. — И при повече късмет нещата щяха да си останат така.

— Прав си — съгласи се Окланд.

Детектив лейтенант Марио д’Алесандро набра кода на компютъра си и влезе в централната база данни на Нюйоркското полицейско управление. Мери Банистър, разбира се, се оказа в списъка, както и Ан Претлоу. След това той зададе параметри за търсене, избирайки пол ЖЕНСКИ, възраст от 18 до 30 като начало, след което чукна с мишката иконата СТАРТ. Системата отдели списък от четиридесет и шест имена и той ги записа на отворения за целта файл. Базата данни не разполагаше с вградени към отделните записи снимки — тях щеше да извади от хартиените досиета. После премахна данните за афро-американски жени, защото ако си имаха работа със сериен убиец, такива престъпници обикновено избираха според вкуса си еднакви на вид жертви — най-известният от тях, Тиъдър Бънди, беше подбирал изключително жени, които ходят с разделена на две по средата коса. Банистър и Претлоу бяха бели, неомъжени, сравнително привлекателни, на възраст двадесет и една и двадесет и четири, и тъмнокоси. Значи между осемнадесет и тридесет като че ли беше добро ограничение, реши той, след което елиминира имената, които не отговаряха на горното описание.

След това прегледа описанията на намерените трупове на жертвите, чиято самоличност все още не беше установена. Вече познаваше всички тези случаи от ежедневната си работа. Две от тях отговаряха приблизително на параметрите за търсене, но никоя от тях не беше нито Банистър, нито Претлоу. Тази новина беше както добра, така и лоша. Двете липсващи жени не бяха със сигурност мъртви, и това беше добрата новина. Но телата им можеше да са скрити грижливо — наблизо се намираха блатата на Джързи — предпочитано място за изхвърляне на трупове още от началото на века.

След това разпечата списъка на липсващите жени. Искаше да проучи всички хартиени досиета, включително снимките в тях, с двамата агенти на ФБР. И Претлоу, и Банистър бяха с кафява коса с почти еднаква дължина и може би това представляваше достатъчен общ белег за някой сериен убиец… но не, Банистър беше все още жива, или поне така предполагаше съобщението по електронната поща… освен ако серийният убиец не бе с толкова болен мозък, че да иска да измъчва семействата на своите жертви. Д’Алесандро не беше се натъквал досега на подобен случай, но серийните убийци бяха сериозно болни копелета и никога не можеше да се предскаже какво ще направят. Ако някой от тези шибалници бе тръгнал да вилнее из Ню Йорк, тогава не само ФБР щеше да иска да го спипа. Добре че щатът Ню Йорк най-сетне възвърна смъртното наказание…

— Да, видях го — каза Попов на шефа си.

— Наистина ли? — попита Джон Брайтлинг. — От какво разстояние?

— Почти толкова, колкото сме сега двамата с теб — отвърна руснакът. — Той е едър, силен мъж. Жена му е медицинска сестра в местната общинска болница, а дъщеря му е лекарка, омъжена е за един от членовете на екипа му и работи в същата болница. Доктор Патриша Чавес. Съпругът й е Доминго Чавес, също полеви офицер от ЦРУ, сега назначен в тази група ДЪГА, вероятно като командир на отделение командоси. И Кларк, и Чавес са полеви офицери на ЦРУ. Кларк е участвал в спасяването на съпругата и дъщерята на бившия шеф на КГБ от съветска територия преди години — сигурно си спомняш — наскоро в пресата припомниха тази история. Е, всъщност Кларк е агентът, който ги е измъкнал. Замесен е също така в конфликта с Япония и убийството на Махмуд Хаджи Даряеи в Иран. Той и Чавес са с голям опит и много способни. Би било много опасно да се подценяват — заключи Попов.