Том Кланси - Дъга Шест

Тези двамата нямаше да живеят, колкото и да бяха привлекателни… като лабораторните плъхове с тяхната сладка бяла козина, хубавичките им розови очички и мърдащите се бели мустачки. Е, нито тези, нито онези нямаше да останат дълго на белия свят, нали? Обезпокоително от естетична гледна точка, но правилен избор, от гледна точка на бъдещето.

— Значи все още няма нищо от нашия руски приятел? — попита Бил Тоуни.

— Нищо — потвърди Сирил Холт. — Видеозаписите на Кириленко показват как отива на работа всеки ден и все по едно и също време, когато улиците са препълнени с хора, отбива се за халба бира в пъба почти всяка вечер и се сблъсква с какви ли не хора. Нужно е само малко усилие за дискретност и малко знание на занаята, за да ни надхитри, освен ако наистина не затегнем покриването му, но тогава ще възникне силна вероятност Иван Петрович да го забележи и просто да положи повече усилия да се прикрива, което искаме да избегнем.

— Правилно — трябваше да се съгласи Тоуни въпреки личното си разочарование. — Нищо от други източници?

Под „други източници“ се разбираше евентуалното внедрено от Службата за сигурност лице в руското посолство. Почти сигурно беше, че имат такъв човек, но Холт не би обсъждал този въпрос по телефонната линия, колкото и да беше кодирана, защото ако имаше нещо, което да се пази в този бизнес, това беше самоличността на източниците ти. Да не ги предпазваш би означавало да ги изпратиш на сигурна смърт.

— Не, Бил, нищо. Ваня не е разговарял по специалния си телефон с Москва по този въпрос. Нито е използвал защитената си факс-линия. Каквото и да говорим за този инцидент, всъщност дори не сме потвърдили някакво лице, само онзи непознат в кръчмата, а това може да се окаже едно нищо. Преди три месеца накарах един от моите момци да подхване разговор с Кириленко в кръчмата и говорили за футбол — той впрочем е голям запалянко, познава играта много добре, и така и не разкрил националността си. Акцентът му е адски съвършен. Така че онзи непознат на снимката може спокойно да се окаже нищо, просто поредното съвпадение. Кириленко е професионалист, Бил. Не допуска грешки. Каквато и информация да е излязла от него, тя несъмнено е била писмена и е изпратена по куриер.

— Значи най-вероятно имаме един бивш КГБ, който се върти наоколо, разполага с цялата информация, която му е изпратена от Москва за нашия Кларк, а какво прави, така и не знаем.

— Точно така, Бил — съгласи се Холт. — Не бих казал, че ми харесва, но това е положението.

— Какво излезе от контактите между КГБ и ИРА-И?

— Имаме някои неща. Една снимка на някого си от среща в Дъблин преди осем години и устни донесения от други наши връзки, с физическо описание. Някои напомнят за онзи тип от снимката, но писмените описания съвпадат с всеки трети мъж от човечеството, а засега се въздържаме да показваме снимката на когото попадне.

Не беше необходимо да обяснява на Тоуни защо. Твърде възможно бе някои от информаторите на Холт са двойни агенти и показването на снимката с мъжа от кръчмата на такива хора можеше да даде на обекта на разследването да разбере, че някой знае кой е той. А това щеше да го накара да е по-предпазлив, може би да промени външността си, и чистият резултат щеше да е, че нещата щяха да станат по-лоши, вместо да се подобрят. Това наистина беше сложна игра. Ами ако цялата работа не се окажеше нищо повече от най-обикновено любопитство от страна на руснаците, просто да се следят стъпките на един известен офицер от разузнаването от другата страна? По дяволите, всички го правеха. Това си беше просто част от занаята.

Като се теглеше чертата, излизаше, че засега те знаят какво не знаят… не, поправи се Тоуни. И това не знаеха в достатъчна степен. Те знаеха, че не знаят нещо, но дори не знаеха какво е това, което искаха да разберат. Какво беше значението на това примигнало за момент късче информация?

— Това за какво е? — попита невинно Хенриксен.

— Система за охлаждане с мъгла. Получихме го от вашите — каза Окланд.

— А? Не разбирам — отвърна американецът.

— Един от нашите инженери го видял в… Аризона, струва ми се. Разпръсква миниатюрни капчици водна мъгла. Малките капчици поглъщат топлинна енергия и се изпаряват в атмосферата. Има същия ефект като въздушните климатични инсталации, но с незначителен разход на енергия.

— Ахх — възкликна Бил Хенриксен, полагайки неимоверно усилие да изрази изненада. — Къде е инсталирана тази система?