Том Кланси - Дъга Шест

В съседната стая Андре беше накарал децата да насядат на пода едно до друго, с изключение на двете в инвалидните колички, които беше поставил до стената. Всички деца бяха уплашени и кротки, което го устройваше. Той беше преметнал автомата си през рамо — в момента не му беше необходим, нали?

— Стойте мирно — каза им той на френски, отиде в командния център и попита:

— Не е ли време да се обадим?

— Да — съгласи се Рене, вдигна един от телефоните, разгледа клавишите, избра този, който му се стори най-вероятният, и го натисна.

— Да?

— С кого говоря?

— Аз съм Майк Денис, управителният директор на парка.

— Ясно, аз пък съм Първи, и в момента аз командвам вашия Световен парк.

— Какво искате?

— Полицията тук ли е?

— Да, в момента слушат.

— Добре. Дайте да говоря с командира им.

— Капитане! — Денис махна с ръка и Гасман направи три крачки до бюрото му и взе слушалката.

— Аз съм капитан Дарио Гасман от Гуардия Сивил.

— Аз съм Първи. Аз съм командирът. Знаете, че съм взел над тридесет заложници, нали?

— Да, знам — отвърна капитанът, стараейки се да говори спокойно, доколкото позволяваха обстоятелствата. Беше чел книги и се беше тренирал да разговаря с терористи, задържали заложници, но сега съжаляваше, че не е тренирал повече. — Каква молба имате към мен?

— Никаква. Аз не моля. Ще ви дам заповеди, които трябва да изпълните веднага, и освен това ще предадете заповеди до други. Разбрахте ли? — попита Рене на английски.

— Да, разбрах.

— Всички наши заложници са френски граждани. Ще установите връзка с френското посолство в Мадрид. Заповедите ми са за тях. Моля да имате предвид, че нито един от заложниците не е от вашата страна. Тази работа е между нас и французите. Разбрахте ли?

— Сеньор Първи, за безопасността на тези деца отговарям аз. Тук е испанска територия.

— Така да бъде — отвърна Първи. — Ще откриете веднага телефонна връзка с френското посолство. Уведомете ме, когато сте готов.

— Първо трябва да предам исканията ви до моите началници. Ще ви се обадя веднага, след като получа указания от тях.

— Но по-бързо — каза Рене прекъсна връзката.

Самолетът ускори, отлепи се от пистата и се понесе към Испания. Кларк и Стенли бяха в свързочния сектор отпред и се вслушваха в пристигащата информация — несвързана и откъслечна, както обикновено. Обещаваха им карти и чертежи, когато пристигнат, но липсваше допълнителна информация за броя и самоличността на терористите — работели по въпроса, каза им гласът. Точно в този момент пристигна факс от Париж, през главната квартира на американското Първо крило за специални операции, което разполагаше с обезопасена свързочна екипировка, свързана с Херефорд. Беше поредният списък на заложниците и този път Кларк отдели време да изчете имената, докато част от съзнанието му се опитваше да си представи личицата, вървящи с тях: знаеше, че дори едно ще го разтревожи, но въпреки това го направи. Тридесет и три деца, насядали скупчени в замъка на увеселителен парк, обкръжени от въоръжени мъже, на брой поне шест, може би десет, може би повече — все още се опитваха да изяснят това. Пълен ужас. Джон знаеше много добре, че някои неща не могат да се свършат по-бързо, но в тази работа нищо не вървеше достатъчно бързо.

Хората отзад започнаха да разкопчават предпазните колани и да обличат черните си костюми. Командирите на двата екипа отидоха отпред и след малко се върнаха намръщени, от което бойците разбраха, че новините съвсем не са от най-добрите. Чавес и Ковингтън предадоха на хората си това, което бяха узнали, колкото и малко да беше то. Хлапета за заложници. Изглежда, над трийсет, ако не и повече, задържани от неизвестен брой терористи с все още неизвестна националност и мотивация.

— Искам да ми дадете номера на своя факс — каза Първи на френския посланик, този път на родния си език, вместо на английски.

— Разбира се, пишете… — последва отговорът.

— Изпращаме ви списък на политически затворници, чието освобождаване изискваме. Ще бъдат освободени незабавно и ще бъдат докарани тук по въздуха от самолет на „Ер Франс“. След това аз, моите хора и заложниците ще се качим на самолета и ще отлетим с тях в посока, която ще укажа на пилота на нашия самолет, след като се озовем на борда. Съветвам ви да приемете нашите искания светкавично. Търпението ни е съвсем малко и ако исканията ни не бъдат изпълнени, ще бъдем принудени да убием някои от заложниците.