Том Кланси - Дъга Шест

— Не, Кевин, няма да го направят.

Карол се облегна и разтърка очите си. Беше седяла до късно да изчете целия доклад и тъжната истина беше, че петролните компании бяха подходили адски хитро към екологичния проблем. Въпросът се свеждаше до чист бизнес. Инцидентът с „Екскон Валдес“ им беше струвал огромни пари и влошена репутация в добавка. Цели три страници бяха посветени на промените в процедурите за безопасност на танкерите. Сега корабите, напускащи огромния петролен терминал във Валдес, Аляска, се ескортираха от влекачи по целия път до открито море. Двадесет съда за контрол над замърсяванията патрулираха в постоянна готовност, още чакаха на разположение. Навигационните системи на всеки танкер бяха усъвършенствани до равнището на атомни подводници; навигаторите бяха задължени да проверяват уменията си на симулатори веднъж на всеки шест месеца. Всичко това беше страшно скъпо, но много по-евтино от поредно сериозно разливане. Безброй реклами провъзгласяваха всички тези факти по телевизията — и най-лошото, високореномираните интелектуални кабелно-сателитни канали, като „История“, „Образование“, „Открития“, и „Произшествия и бедствия“, които петролните компании също спонсорираха за нови предавания и филми за дивата природа в Арктика, никога не показваха вредите, причинени от компаниите, а само многобройни кадри с карибу и други диви животни, преминаващи под издигащите се над земята участъци от петролопровода.

Това, което не казваха обаче, и което двамата, тя и Мейфлауър, знаеха много добре, беше, че след като петролът се извлечеше безопасно от земята, след като безопасно се транспортираше през чудовищния тръбопровод и безопасно се пренесеше през морето с помощта на двойно обезопасените трюмове на танкерите, тогава той се превръщаше в ново замърсяване на въздуха — от ауспусите на колите и камионите и комините на топлоцентралите. Така че всъщност ставаше дума за лоша шега и тази шега предизвикваше ругатните на Кевин за нараняването на арктическата зона. В най-лошия случай какво можеше да пострада сериозно? Десет или двадесет акра евентуално, и след това петролните компании щяха да си направят още самореклама как са изчистили това, като че ли замърсяването от крайното потребление на петрола изобщо не беше проблем.

Защото за невежия потребител, който си седи пред телевизора, това не е проблем, нали? Само в САЩ имаше сто милиона моторни превозни средства, и още повече по целия останал свят, и всички те замърсяваха въздуха, и тъкмо това беше истинският проблем. Как можеше човек да спре това отравяне на планетата?

Е, имаше някои начини.

— — Кевин, ще направя всичко, което ми е по силите — обеща тя. — Ще посъветвам президента да не подкрепи този законопроект.

Законопроектът беше S-1768, внесен и поддържан от двамата сенатори от Аляска — и двамата отдавна бяха купени от петролните компании. Предлагаше се държавата да откупи правата за извличане на петрол в полярната зона на американска Аляска. Вложените средства бяха огромни, както за федералното правителство, така и за щата Аляска. Дори тамошните ескимоски племена щяха да погледнат на въпроса от другата му страна. Парите, които щяха да получат от петрола, щяха да им осигурят много снеговози, с които да преследват карибу, и моторни лодки, с които да улавят и убиват китове — част от тяхното расово и културно наследство. Моторните шейни не бяха необходими в съвременния век на опакованото в пластмаса подбрано телешко от Айова със сертификат от министерството на земеделието на САЩ, но туземците американци се придържаха към крайния резултат от своите племенни традиции, макар и не с традиционни средства. Потискащата истина беше, че дори тези хора бяха изоставили своята история и самите си богове в новия век на механично преклонение пред петрола и неговите продукти. Двамата сенатори от Аляска щяха да доведат племенни старейшини, за да свидетелстват в полза на S-1768, и сенатът щеше да се вслуша в тях, защото кой по-добре от туземните американци знаеше какво е да живееш в хармония с природата? Само че сега го правеха със снеговози „Скидо“, извънбордови мотори „Джонсън“ и ловни пушки „Уинчестър“… При мисълта за цялата тази лудост тя въздъхна.

— Той ще се вслуша ли? — върна я към действителността Мейфлауър. Дори на еколозите се налагаше да живеят в реалния свят на политиката.

— Искаш да ти отговоря честно? Вероятно не — призна Карол Брайтлинг.