Том Кланси - Дъга Шест

— Ако изключим шибания инцидент с танкера — промърмори доктор Брайтлинг на чашката си сутрешно кафе. Който инцидент бе предизвикал гибелта на хиляди невинни птици и на стотици видри и беше замърсил неколкостотин квадратни мили девствен морски бряг.

— Ще е истинска катастрофа, ако конгресът го допусне. Боже Господи, Карол, карибу, птиците, всички хищници. Та там има бели мечки, кафяви мечки, а околната среда е деликатна като новородено бебе. Не можем да позволим на петролните компании да влизат вътре!

— Знам, Кевин — натърти научната съветничка на президента…

— Щетите може никога да не се възстановят. Арктическата зона… няма нищо по-деликатно на повърхността на планетата — подчерта председателят на клуб „Сиера“ още по-натъртено и настоятелно. — Самите ние го дължим, дължим го на своите деца… дължим го на планетата. Този законопроект трябва да бъде убит! Изобщо не ме интересува какво ще струва това, този законопроект трябва да умре! Ти си длъжна да убедиш президента да изтегли всякаква поддръжка за него. Не можем да допуснем това екологично изнасилване!

— Кевин, към тази работа трябва да се подходи интелигентно. Президентът гледа на това като на въпрос за баланс между разходи и възвръщаемост. Домашният петрол не ни принуждава да харчим парите си, като купуваме петрол от други страни. Още по-лошото е, че той вярва на петролните компании, когато твърдят, че ще извличат и ще транспортират петрола, без да причиняват значителни щети на околната среда, и че могат да поправят щетите, които биха могли да причинят неволно.

— Това са глупости и ти го знаеш много добре, Карол — изсумтя Кевин Мейфлауър.

Техният проклет тръбопровод бе кървяща рана върху лицето на Аляска, отвратителна, проядена стоманена резка, пресичаща най-красивата земя на планетата, оскърбителна атака срещу самата Природа — и за какво? За да могат хората да карат колите, самолетите и моторите си и по този начин да замърсяват допълнително планетата, само защото не желаят да ходят на работа пеша или да карат велосипеди, или да яздят коне. (Мейфлауър дори не се замисли над факта, че той самият беше долетял до Вашингтон, за да представи своя апел, вместо да яхне някой от конете си, както и че наетата от него кола беше паркирана на Западния административен паркинг.) Всяко нещо, до което се докоснеха петролните компании, се разваляше, мислеше си той. Омърсяваха го. Замърсяваха самата Земя, извличайки това, което смятаха за безценен ресурс тук, там и навсякъде, независимо дали беше петрол, или въглища, ровеха земята или дълбаеха дупки надълбоко в нея и понякога разливаха течното си злато, защото не знаеха, а и не им пукаше за светостта на планетата, която принадлежеше на всички и която имаше нужда от грижливо обслужване. Обслужването, разбира се, изискваше грижливо напътствие, и тъкмо затова съществуваше клуб „Сиера“ и други подобни групи — за да казват на хората колко важна е земята и как те са длъжни да я ценят и да се отнасят е обич към нея. Добрата вест беше, че съветничката наистина разбираше и че работеше в обкръжението на Белия дом и имаше достъп до президента.

— Карол, искам да влезеш в Овалния кабинет и да му кажеш какво трябва да се направи.

— Кевин, не е толкова лесно.

— Защо да не е, по дяволите? Той не е чак такъв кретен, нали?

— Той понякога има различна гледна точка и затова петролните компании са твърде предпазливи. Погледни предложението им — каза тя и потупа папката с доклада. — Те обещават да обезпечат цялата операция, да заделят един милиард долара гаранция в случай, че нещо се обърка… За Бога, Кевин, те дори предлагат да разрешат „Сиера“ да се включи в съвета, контролиращ техните програми за защита на околната среда!

— И гласът ни да бъде заглушен от собствените им приятелчета? Проклет да съм, ако се съглася да сътруднича по този начин! — изръмжа Мейфлауър. — Няма да позволя на никого от хората ми да участва в това изнасилване, и точка!

— И ако заявиш това високо, петролните компании веднага ще те обявят за екстремист и цялото екологично движение ще бъде маргинализирано… а ти не можеш да позволиш това, Кевин!

— Не мога, по дяволите! Но в един момент човек трябва да им се опълчи, Карол. Ето, ние се опълчваме и воюваме. Нека тези омърсяващи всичко копелета си смучат петрол от залива Пръдоу — но дотук!

— Какво ще кажат за това останалите членове на вашия съвет? — попита доктор Брайтлинг.

— Ще кажат това, което аз им кажа, по дяволите!