Том Кланси - Мечката и драконът

— Ето, сър — каза един матрос и му подаде телефонната слушалка. — Връзката е осъществена, сър.

— Роби?

— Джак?

— Още си вицепрезидент — каза Фехтовачът на Котарака.

— Засега, предполагам. Господи, Джак, какво се опитваше да направиш?

— Не съм съвсем сигурен. В момента това ми се стори най-добрата идея — Джак вече бе седнал и едновременно държеше слушалката с ръка и я притискаше между бузата и рамото си, за да не я изпусне. — Идва ли още нещо?

— ПВО за Северна Америка казва, че небето е чисто — само една птичка е излетяла. Мамка му, руснаците все още имат батареи с противобалистични ракети навсякъде около Москва. Сигурно щяха да се справят по-добре от нас — Джексън направи пауза. — Обадихме се на Екипа за ядрени изследвания при извънредни обстоятелства от арсенала в Роки Маунтин да търси радиоактивни отломки. Департаментът по отбраната изпрати хора да координират съвместните действия с полицията на окръг Колумбия… Господи, Джак, доста напрегнато беше, а?

— Да, и тук беше същото. Сега какво? — попита президентът.

— Имаш предвид с Китай? Част от мен настоява да натоварим бомбардировачите В-2 от Гуам с неуправляеми бомби В-61 и да ги изпратим към Пекин, но предполагам, че това ще бъде малко прибързано.

— Може би трябва да направя някакво публично изявление… Все още на знам какво. Ти какво ще правиш?

— Питах. Според плана за действие в такива ситуации трябва да останем горе четири часа, преди да се върнем обратно на Андрюс. Същото се отнася за Кети и за децата. Можеш да им се обадиш.

— Разбрано. Добре, Роби, стой наблизо. Ще се видим след няколко часа. Мисля, че сега ще отида да глътна едно-две по-силни.

— Чух това, приятел.

— Добре, ПОТУС — край — каза Райън и подаде слушалката на старшината. — Капитане?

— Да, г-н президент?

— Целият екипаж на вашия кораб е поканен в Белия дом, сега, веднага, на по няколко питиета в домашна обстановка. Мисля, че всички се нуждаем от това.

— Сър, не мога да не се съглася с вас.

— А тези, които остават на борда, могат да си пийнат колкото искат. Като върховен главнокомандващ отменям разпоредбите на Военноморските сили по този въпрос за срок от двадесет и четири часа.

— Слушам, сър.

— Старшина? — каза Джак.

— Ето, сър — мигновено реагира мъжът и подаде пакета цигари. — Имам още в гардероба си, сър.

В този момент в Бойния информационен център влязоха двама мъже в цивилно облекло. Това бяха Хилтън и Малоун от нощната смяна.

— Как дойдохте тук толкова бързо, момчета? — попита Райън.

— Андреа ни повика, сър. Наистина ли се случи това, което мислим.

— Да. А сега вашият президент се нуждае от бутилка и от удобно кресло, господа.

— Колата ни е на кея, сър. Ще дойдете ли с нас?

— Добре. Капитане, намерете автобуси или нещо такова и пристигайте веднага в Белия дом. Ако това означава да заключите кораба и да го оставите без нито един човек на борда, то аз нямам нищо против. Ако е необходима охрана, обадете се в казармите на морската пехота и им кажете да осигурят охрана, ако е необходимо.

— Слушам, г-н президент. След малко ще се присъединим към вас.

„Може да започна с питиетата преди това“, помисли си Джак.

Колата, с която бяха пристигнали Хилтън и Малоун, бе един от черните бронирани микробуси „Шевролет Събърбън“, които следваха президентската лимузина навсякъде. Сега тя се придвижи до Белия дом без охрана. Улиците бяха пълни с хора, които просто стояха и гледаха нагоре. На Райън това му се стори доста странно. Онова нещо вече го нямаше в небето, а останките от него бяха опасни за пипане. Така или иначе те се придвижиха безпроблемно до Белия дом и Райън отиде в Залата за действия при кризисни ситуации. Чувстваше се доста странно съвсем сам в това помещение. Униформените служители от Военния кабинет на Белия дом, който изглеждаше абсолютно безполезен в момента, се намираха в някакво неопределено състояние, изглеждаха едновременно замаяни и потресени. Неистовите усилия да се измъкнат висшите правителствени служители от столицата — планът за действие официално се наричаше „Съхранение на правителството“, бяха произвели точно противоположния ефект. В момента правителството бе разпръснато по около двадесет различни хеликоптера и един Е-4B и между членовете му липсваше каквато и да е координация. Райън си помисли, че планът за действие при извънредни обстоятелства бе насочен по-скоро към оцеляване при ядрено нападение, а не към предотвратяването му и сега, в този момент, това му изглеждаше доста странно.