Том Кланси - Червеният заек

— Чака те полет, Джак. Ние двамата с Борис ще обсъдим бъдещето му — каза му Шарп. — Поздрави сър Базил от мен.

— Разбира се, Томи.

Райън излезе от стаята и пое дълбоко въздух. Отвън го чакаха Мик Кинг и останалите. Някой от официалната резиденция на Шарп му бе приготвил багажа, а пред посолството имаше минибус да ги отведе на летището. Там ги очакваше „Боинг“ 737 на британските авиолинии. Хванаха го точно навреме. Всички пътуваха с билети за първа класа. Райън се настани на седалката до Кинг.

— Какво ще правим с него? — попита Джак.

— Със Строков ли? Добър въпрос — отвърна Майк. — Сигурен ли си, че искаш да знаеш отговора?

По време на двучасовия полет към „Хийтроу“ Райън обърна три питиета малцов скоч, тъй като на борда не разполагаха с друг твърд алкохол. Неясно как, но страхът му от летенето бе изчезнал. За това помогна и фактът, че самолетът се носеше така плавно, сякаш си стоеше на земята, а и мозъкът му бе зает с други мисли.

— В какво сбъркахме, Мик? — попита Райън, докато прелитаха над Алпите.

— Не успяхме да предвидим, че Строков не е имал намерение да извърши покушението сам и е наел друг стрелец.

— Тогава защо носеше пистолет със заглушител?

— Не се ли досещаш? Явно се е готвел да застреля убиеца и след това да изчезне в тълпата. Ние не можем да четем човешките мисли — добави Кинг.

— Значи се провалихме — заключи Райън.

— Вероятно. Зависи къде е попаднал куршумът. Джон казва, че е имало един изстрел в тялото, втори, който е засегнал ръката, и трети неуспешен. А дали ще оцелее, зависи от хирурга — Кинг вдигна рамене. — Извън нашите възможности е, приятел.

— Мамка му — изсъска Райън.

— Не направи ли онова, което беше по силите ти, сър Джон?

Въпросът го накара да се опомни.

— Да, предполагам, направихме, каквото можеше да се направи.

— Така е, Джак. Работя на терен от колко станаха? От дванайсет години. Понякога всичко става по план. Понякога не. Съобразно информацията, която имахме, и човешките ресурси, с които разполагахме, не виждам какво друго можеше да се направи. Ти си аналитик, нали?

— Да.

— Е, като за писарушка се справи добре и освен това вече ще знаеш повече за оперативната работа. В нея гаранции няма — каза Кинг и отпи глътка от питието си. — Не че това ми харесва. Преди две години изгубих един агент в Москва. Капитан от съветската армия. Почтен човек. Имаше жена и малък син. Застреляха го. Само Господ знае какво се е случило със семейството му. Може да са ги пратили в трудов лагер в Сибир. Никога няма да узная. Безименни жертви.

— Президентът е бесен — уведоми Мур своите заместници, а дясното му ухо още гореше от разговора по телефона десет минути по-рано.

— Толкова ли е зле? — попита Гриър.

— Да — потвърди шефът на ЦРУ. — Иска да знае кой го е направил и защо, за предпочитане преди обедната почивка.

— Не е възможно — възрази Ритър.

— Ето го там телефона, Боб. Обади му се и му го кажи — предложи му съдията.

Никой от тях не бе виждал досега президента ядосан. Обикновено се опитваха да не допускат подобна ситуация.

— Значи, Джак е постъпил правилно, така ли? — попита Гриър.

— Предположенията му са били правилни, но така или иначе не е успял да го предотврати — каза Ритър.

— Е, поне разполагаш с нещо, което да му докладваш, Артър — посочи Гриър с известна надежда в гласа.

— Да речем, че е така. Чудя се колко ги бива италианските доктори.

— Какво знаем за състоянието му? — попита Гриър.

— Една сериозна рана в гърдите. Президентът вероятно може да провери — отвърна Мур. — Още две рани в бедрото, но не са опасни.

— Добре, обади се на Чарли Уедър в Харвард и го попитай какви са според него шансовете да оцелее — предложи Ритър.

— Президентът вече е разговарял с хирурзите в болницата „Уолтър Рийд“. Казали са, че има надежда, но не са се ангажирали с прогноза.

— Сигурен съм, че са се били в гърдите, че ако те оперират, ще го спасят — каза Гриър, който имаше опит с военните лекари.

Пилотите на бойни самолети бяха цвете в сравнение с хирурзите на бойното поле.

— Ще се свържа с Базил и ще поискам Заекът да бъде доведен тук веднага щом подготвят самолет на военновъздушните сили. Райън да е на същия самолет. Предполагам, че в момента лети от Рим към Лондон, доколкото познавам стила на Базил.

— Защо ти е Райън? — попита Ритър.

— За да докладва на нас, а може би и на президента, на какво се е базирал анализът му, че е бил заплашен животът на папата.