— Твоето момче го е пипнало, така ли? — попита изненадано директорът на ЦРУ.
— Беше там с екип опитни британски шпиони, а и обучението в морската пехота е помогнало — допусна Ритър. — Е, Джеймс, твоят любимец хвана лошото момче.
„Само да не си прехапеш езика, докато подписваш заповедта за награда, Робърт“ — помисли си Гриър.
— Сега къде се намират?
— На път към къщи. Идват насам със самолет на военновъздушните сили — каза Ритър. — Разбрах, че ще кацнат в базата Андрюс в единайсет и четирийсет.
Райън установи, че в предната част на самолета има прозорци и че екипажът бе приятелски настроен. Дори си поговори с тях за бейзбол. На „Ореолите“ им оставаше само един мач, преди да сразят „Филис“, научи той за свое удоволствие и изненада. Никой от екипажа не попита защо ги отвеждат в Америка Бяха го правили много пъти, но никога не получаваха отговори. Зайците спяха за разлика от Райън, който все още не успяваше да достигне подобно съвършенство.
— Колко остава? — попита Райън пилота.
— Под нас е Лабрадор. Не повече от три часа и кацаме, сър. Защо не поспите?
— Не мога да спя в самолет — призна Джак.
— Не се притеснявайте, сър. Ние също не можем — успокои го вторият пилот.
Сър Базил Чарлстън беше по същото време на среща с министър-председателя. Както в Америка, и в Обединеното кралство журналистите не съобщаваха кога и защо шефовете на разните разузнавателни служби се срещат с политическите си ръководители.
— И така, разкажи ми за тоя Строков — нареди тя.
— Не особено приятен тип — отвърна Чарлстън. — Смятаме, че се е намирал там, за да ликвидира стрелеца. Хванали са го с пистолет със заглушител. Явно идеята е била да бъде застрелян не само папата, но и неговият убиец. Мъртъвците не говорят, както знаете, госпожо министър-председател. Този обаче ще проговори. Италианската полиция би трябвало да го разпитва вече. Той е турчин и се обзалагам, че е с криминално минало, а може би се е занимавал с контрабанда на стоки в България.
— Значи зад тая история стоят руснаците? — попита тя.
— Да, госпожо. Няма никакво съмнение. Том Шарп разпитва в момента Строков в Рим. Ще разберем колко е лоялен към управниците си.
— Какво ще правим с него? — попита министър-председателката.
На този въпрос обаче единствено тя можеше да даде отговор. И го направи.
На Строков изобщо не му хрумна, че когато Шарп спомена имената на Алексей Николаевич Рождественски и на Иля Фьодорович Бубовой, неговата собствена съдба бе предопределена. Той се самозаблуди, че британското разузнаване е проникнало надълбоко в КГБ. Шарп не виждаше причина да го разубеждава. Под влияние на шока от разкритието Строков не можа да реагира интелигентно, забрави всичко, на което го бяха обучавали, и пропя. Дуетът му с Шарп продължи два часа и половина и всичко бе записано.
Райън беше на автопилот повече и от боинга, преди да кацне на писта нула-едно във военновъздушната база Андрюс. Колко ли дълго продължи полетът? Двайсет и два часа? Нещо такова, нещо, което понасяше по-леко, докато служеше в морската пехота, достигайки чин лейтенант (на двайсет и две годишна възраст), отколкото като женен мъж с две деца (на трийсет и две годишна възраст) след един ден на изключително напрежение. Алкохолът също бе оказал ефект.
До стълбата на самолета ги очакваха два автомобила. Първо слязоха двамата със Зайцев. Госпожа Зайка и малкото Зайче ги последваха. Две минути по-късно те пътуваха по магистралата Сютланд към окръг Колумбия. Райън се нагърби със задачата да им разяснява маршрута. Сега Зайцев не се притесняваше, както в Англия, че всичко това може да се окаже инсценировка. А когато минаха покрай сградата на Конгреса на Капитолия, и най-малкото подозрение изчезна. Дори Джордж Лукас в най-продуктивните си години не би могъл да фалшифицира декора. Автомобилите, с които пътуваха, пресякоха реката Потомак, после се насочиха на север по шосето „Джордж Вашингтон“ и накрая стигнаха в Ленгли.
— Значи тук е щабът на Главния враг? — попита Заекът.
— Аз пък го възприемам както мястото, където работех.
— Работех?
— Не знаете ли? В момента съм на работа в Англия — осведоми го Джак.
Екипът за разпита ги очакваше в пълен състав под козирката над главния вход. Райън познаваше само единия от тях — Марк Раднър, руски учен от Дартмът. Понякога го викаха при специални поводи. Харесваше му да работи за ЦРУ, но не на постоянен договор. На Райън вече му бе ясно защо. Колата спря. Той излезе пръв и веднага тръгна към Джеймс Гриър.
Читать дальше