Том Кланси: Червеният заек

— Обичам те, Джак — напомни му тя.

— И аз те обичам, скъпа. Благодаря ти.

Райън почака близо час, докато доведат семейство Зайцеви. Ако бе приел идеята за хеликоптера, щеше да виси още по-дълго — типично за американските военни. Настани се на удобно канапе и подремна около половин час.

Зайците пристигнаха с автомобил. Сержант от ВВС събуди Джак и посочи към очакващия ги самолет КС-135. По същество това бе „Боинг“ 707, само че без люкове и с оборудване за зареждане на други самолети във въздуха. Липсата на прозорци не го въодушевяваше, но заповедите си бяха заповеди, така че изкачи стълбата и се настани на кожена седалка точно пред пилотската кабина. Самолетът тъкмо се отделяше от земята, когато Олег се отпусна на седалката до него.

— Какво стана? — попита Зайцев.

— Хванахме Строков. Аз го пипнах. Носеше пистолет в ръката си — информира го Райън. — Но имаше друг стрелец.

— Строков? Арестувал си го?

— Не точно арест, но той се съгласи да дойде с мен до британското посолство. Сега с него се оправя СИС.

— Надявам се да убият тоя сволоч — изръмжа Зайцев.

Райън нищо не отговори и се зачуди дали го очакваше именно това. Дали британците действаха така грубо? Беше извършил гнусно убийство на тяхна земя, при това на хвърлей разстояние от Сенчъри Хаус.

— Папата ще оживее ли? — попита Заекът.

Райън остана учуден от огромния интерес, който демонстрираше.

Очевидно беше беглец по съвест.

— Не знам, Олег. Говорих с жена си. Тя е хирург. Смята, че шансовете му са над петдесет процента.

— И това е нещо — сподели Зайцев.

— Е? — попита Андропов.

Полковник Рождественски бе заел прекалено изпъната стойка.

— Другарю председател, знаем съвсем малко за момента. Човекът на Строков е стрелял, както знаете, и е уцелил субекта на опасно място. Строков не е успял да елиминира стрелеца, както бяхме планирали, по неизвестни причини. Резидентурата ни в Рим работи усилено да разбере какво точно се е случило. Полковник Годеренко лично ръководи разследването. Ще научим повече, когато полковник Строков се върне в София. Има резервация за редовния полет в деветнайсет часа. Засега изглежда, че успехът ни е частичен.

— Няма такова нещо като частичен успех, полковник! — кресна Андропов.

— Другарю председател, предупредих ви преди няколко седмици, че подобен риск съществува. Спомнете си. А и тоя поп ако оживее, скоро няма да отиде в Полша, не смятате ли?

— Надявам се — измърмори Юрий Владимирович.

— А това бе истинската цел на задачата, нали?

— Да — призна председателят. — Още нямаме връзка, така ли?

— Не, другарю председател. Трябваше да намерим нов офицер за комуникационния център и…

— Какво означава това?

— Майор Зайцев, Олег Иванович, загина със семейството си при пожар в Будапеща. Той беше свръзката ни за операция шест-шест-шест.

— Защо не съм информиран?

— Другарю председател, беше направено пълно разследване — зауспокоява го Рождественски. — Телата бяха върнати в Москва и надлежно погребани. И тримата са загинали от отравяне с изгорели газове. Аутопсията бе направена под контрола на съветски лекар.

— Сигурен ли сте, полковник?

— Мога да ви предоставя официалния доклад, ако пожелаете — каза уверено Рождественски. — Лично го прочетох.

Андропов махна с ръка.

— Добре. Дръжте ме в течение. Искам също да ме уведомявате за състоянието на папата.

— На вашите заповеди, другарю председател. Рождественски излезе, а председателят се захвана с друга работа. Здравето на Брежнев се бе влошило рязко. Много скоро Андропов щеше да напусне КГБ, за да си осигури председателския стол, а това бе в момента най-важният проблем. От друга страна, Рождественски беше прав. Тоя полски свещеник нямаше да създава грижи в следващите месеци, дори да оживееше. Засега това му стигаше.

— Е, Артър? — попита Ритър.

— Поуспокои се малко. Разказах му за операцията БЕАТРИКС. Обясних му също, че заедно с британците сме имали хора там, на място. Иска да се срещне със Заека, щом пристигне, лично. Все още е ядосан, но не на нас — съобщи им Мур на връщане от Белия дом.

— Британците са задържали Строков — информира Гриър шефа на ЦРУ. — Току-що ни уведомиха от Лондон. Можеш ли да повярваш, че Райън му е нахлузил торбата на главата? Сега британците го държат в посолството си в Рим. Базил още мъдрува какво да правят с него. Обзалагам се, че Строков е оглавявал операцията и лично е наел турчина за стрелбата. Британците казаха, че при задържането са намерили у него пистолет със заглушител. Предполагат, че е трябвало да ликвидира стрелеца, както прави мафията в Ню Йорк.