Джон Гришам - Камерата

— Ти си убеден, че е виновен.

Гудман изсумтя и се усмихна на себе си, после се замисли какво да отговори. Проведоха се три процеса, за да се определи вината или невинността на Сам Кейхол. От девет години делото се подмяташе из апелативните съдилища и се преглеждаше отново от много съдии. Безброй статии във вестници и списания разследваха атентата и организаторите му.

— Съдебните заседатели сметнаха, че е виновен. Мисля, че единствено това е от значение.

— А ти? Ти какво мислиш?

— Чел си делото, Адам. Проучвал си го дълго време. Няма съмнение, че Сам е участвал.

— Но?

— Съществуват много неизвестни. Винаги е така.

— В досието му няма сведения, че се е занимавал с експлозиви.

— Така е. Но е бил терорист от Ку Клукс Клан, а те са поставили доста бомби. След ареста на Сам експлозиите спират.

— Но при един взрив преди атентата срещу Крамер някакъв свидетел твърди, че е видял двама души в зеления понтиак.

— Така е. Но на свидетеля не му позволиха да даде показания на процеса. А и той бил напуснал бара в три сутринта.

— Но друг свидетел, шофьор на камион, твърди, че е видял Сам и друг мъж да говорят в едно кафене в Кливланд няколко часа преди експлозията в кантората на Крамер.

— Вярно е. Но шофьорът е мълчал три години и не го допуснаха да даде показания на последния процес. Сведенията му били за нещо, станало твърде отдавна.

— Та кой е бил съучастникът на Сам?

— Съмнявам се, че ще го разберем някога. Имай предвид, Адам, че това е човек, който се е явявал три пъти на процес и никога не е дал показания. Не е казал буквално нищо на полицията, много малко на адвокатите си, нито дума на съдебните заседатели, а и на нас не е съобщил нищо ново през последните седем години.

— Смяташ ли, че е действал сам?

— Не. Имал е помощник. Сам таи в себе си мрачни тайни, Адам. Никога няма да ги разкрие. Дал е обет като член на Клана и още се придържа към този изкривен, романтичен принцип на свещената клетва, която никога не може да наруши. Баща му също е бил клановец, нали знаеш?

— Да, знам. Не ми го напомняй.

— Извинявай. Така или иначе, твърде късно е да се търсят нови доказателства. Ако е имал съучастник, трябвало е да го разкрие отдавна. Може би е трябвало да проговори пред ФБР. Може би е трябвало да сключи сделка с прокурора. Не знам, но когато си обвинен за двойно убийство и те очаква смърт, започваш да говориш. Проговаряш, Адам. Спасяваш си кожата и оставяш приятеля си да си блъска главата.

— А ако не е имало съучастник?

— Имало е. — Гудман взе писалката си и написа едно име на парче хартия. Плъзна го по масата към Адам, който го погледна и каза:

— Уин Летнър. Името ми е познато.

— Летнър беше агент на ФБР и отговаряше за делото Крамер. Сега е пенсионер и живее край река, пълна с пъстърва, в Озаркс. Обича да разправя истории от войната срещу Клана. Спомня си и движението за граждански права в Мисисипи.

— Ще иска ли да говори с мен?

— О, разбира се. Много обича бира и когато подпийне, започва да разказва невероятни истории. Не издава нищо секретно, но знае повече за взрива в кантората от всеки друг. Винаги съм подозирал, че знае повече, отколкото казва.

Адам сгъна листчето и го сложи в джоба си. Погледна часовника си. Наближаваше шест.

— Трябва да тръгвам. Да си приготвя багажа и всичко останало.

— Утре ще изпратя делото. Ще ми позвъниш, щом говориш със Сам.

— Разбира се. Мога ли да кажа още нещо?

— Давай.

— От името на семейството ми, такова каквото е — майка ми, която не желае да разговаря за Сам, сестра ми, която произнася името му шепнешком, леля ми в Мемфис, която се е отказала от фамилията Кейхол, бих искал да благодаря на теб и на фирмата за всичко. Възхищавам ти се.

— Моля те. И аз ти се възхищавам. Хайде сега, тръгвай за Мисисипи.

Квартирата му представляваше мансарда над третия етаж на склад от началото на века. Беше близо до центъра, в район, известен с голяма престъпност, но безопасен по светло. Складът бил купен в средата на осемдесетте години от някакъв находчив баровец, който потрошил сума пари за модернизирането и хигиенизирането му. Разделил го на шейсет апартамента, наел хитър предприемач и започнал да ги предлага на току-що започващи кариерата си младоци. Натрупал пари, защото апартаментите тутакси били населени от амбициозни млади банкери и брокери.

Адам не харесваше това място. Беше го наел за шест месеца и срокът изтичаше след три седмици, но нямаше къде другаде да отиде. Щеше да бъде принуден да поднови договора за още шест месеца, тъй като „Кравиц и Бейн“ очакваха от него работа по осемнайсет часа дневно и не му оставаше време да търси друг апартамент.