Джон Гришам - Камерата

Сега шейсет и пет годишният понатежал Роузен бе единодушно избран от любимите си колеги да поеме по-лека сфера. Той носеше отговорността за контрола на доста тромавата бюрокрация, която управляваше „Кравиц и Бейн“. Плахо му беше обяснено, че това е висока чест, с която го удостояват останалите съдружници.

Досега тази чест се бе оказала истинско бедствие. Изолиран от бойното поле, което отчаяно обичаше и без което не можеше, Роузен се залови да управлява компанията, така както навремето се подготвяше за важно съдебно дело. Той подлагаше секретарките и чиновниците на кръстосан разпит по най-банални въпроси. Спречкваше се с другите съдружници и с часове им изнасяше лекции върху някакви неясни проблеми на фирмената политика. Затворен между четирите с ген и на кабинета си, той викаше млади сътрудници при себе си, после инсценираше скандал, за да прецени качествата им в стресова ситуация.

Роузен нарочно избра мястото на масата точно срещу Адам, държейки в ръка тънка папка, сякаш в нея се съдържаше някаква смъртоносна тайна. Е. Гарнър Гудман седеше кротко до Адам, придърпваше папийонката си и се почесваше по брадата. Когато позвъни на Роузен, за да му предаде молбата на Адам, и разкри неговия произход, Даниъл реагира глупаво, както можеше да се очаква. Емит Уайкоф стоеше в единия край на стаята със залепен на ухото безжичен телефон колкото кибритена кутийка. Наближаваше петдесет, но изглеждаше много по-възрастен и ежедневието му бе изпълнено с паника и телефонни разговори.

Роузен внимателно отвори папката пред Адам и извади жълт бележник.

— Защо не сте ни казали за дядо си, когато се явихте на интервю миналата година? — попита той рязко, със свиреп поглед.

— Защото не ме попитахте — отвърна Адам. Гудман го беше предупредил, че срещата ще бъде трудна, но че той и Уайкоф ще се наложат.

— Недейте да остроумничите — изръмжа Роузен.

— Хайде, Даниъл — намеси се Гудман и обърна поглед към Уайкоф, който поклати глава и погледна към тавана.

— Значи вие, мистър Хол, смятате, че не е трябвало да ни съобщите за родствената си връзка с един от нашите клиенти? Разбира се, наясно сте, че имаме право да знаем това, нали, мистър Хол? — Подигравателният му тон обикновено бе предназначен за свидетели, които лъжат и биват разобличени.

— Но вие ме разпитвахте за всичко останало — отвърна Адам, запазвайки самообладание. — Помните ли проверката за сигурност? А отпечатъците от пръсти? Говореше се дори за детектор на лъжата.

— Да, мистър Хол, но вие сте ни спестили неща. За които ние не сме имали Представа. Дядо ви е бил клиент на тази фирма, когато сте подали молба за постъпване на работа. Много добре знаете, че е трябвало да ни кажете. — Гласът на Роузен бе плътен и ту се извисяваше, ту се снишаваше с драматичното умение на добър актьор. Нито за миг не погледна Адам в очите.

— Той не е типичният дядо — тихо промълви Адам.

— Все пак ви е дядо и сте знаели, че е наш клиент, когато сте постъпвали тук на работа.

— Моите извинения тогава — каза Адам. — Тази фирма има хиляди клиенти, всички са богати и добре си плащат. Никога не съм си представял, че поемането на безплатната защита по едно незначително дело ще предизвика някакъв проблем.

— Вие сте мошеник, мистър Хол. Нарочно сте избрали тази фирма, тъй като по това време тя е защитавала дядо ви. А сега изведнъж се явявате тук и искате делото. Това ни поставя в неловко положение.

— Защо неловко? — попита Емит Уайкоф, сгъна телефона и го напъха в джоба си. — Виж какво, Даниъл, говорим за човек, осъден на смърт. Та той има нужда от адвокат, дявол да го вземе!

— От собствения си внук ли? — попита Роузен.

— Кой се интересува дали му е внук? Човекът е с единия крак в гроба и има нужда от адвокат.

— Не помниш ли, че той се отказа от нас? — отсече Роузен.

— Да, помня, но може отново да ни наеме Струва си да опитаме. Хайде, горе главата.

— Слушай, Емит, моя работа е да се тревожа за репутацията на тази фирма и не ми харесва идеята да изпратим един от новите ни сътрудници в Мисисипи, за да го направят на маймуна и да екзекутират клиента му. Честно казано, мисля, че „Кравиц и Бейн“ трябва окончателно да прекратят договора с мистър Хол.

— Ами чудесно, Даниъл — каза Уайкоф. — Проявяваш типичната си неотстъпчивост по един деликатен въпрос. Тогава кой ще представлява Кейхол? Поне за миг помисли за него. Човекът се нуждае от адвокат! Може би Адам е единственият му шанс!

— Бог да му е на помощ — смънка Роузен.