Джон Гришам - Камерата

— Не.

— Но аз съм влизал. Бил съм в отделенията на смъртниците в шест щата. Сам Кейхол ме прокле, когато го оковаха в белезници. Не е добър човек. Непоправим расист, който мрази почти всички. А и вас ще намрази, ако се срещнете с него.

— Не мисля така.

— Вие сте адвокат, мистър Хол. А той мрази адвокатите повече от чернокожите и евреите. Вече десет години е близо до смъртта и е убеден, че е жертва на адвокатски заговор. По дяволите, той се опитва да се откаже от нас вече три години. Нашата фирма е изгубила хонорарно време за два милиона долара, за да го запази жив, а неговата единствена грижа е да ни разиграва. Вече не помня колко пъти отказа да се срещне с нас, след като бяхме били толкова път до Парчман. Той е луд, мистър Хол. Намерете си друго дело. Например за малтретирани деца или нещо подобно.

— Не, благодаря. Интересувам се от дела със смъртни присъди, а и съм пристрастен към историята на Сам Кейхол.

Гудман внимателно постави очилата на върха на носа си, после бавно вдигна крака върху края на бюрото и скръсти ръце върху колосаната риза.

— Защо, ако мога да попитам, сте пристрастен към Сам Кейхол?

— Ами не мислите ли, че това е много интересен случай? Кланът, движението за граждански права, бомбените атентати, тормозът в района. Богат на събития период от американската история. Изглежда много отдавна, а е станало само преди двайсет и пет години. Наистина завладяваща история.

Вентилаторът на тавана бавно се въртеше. Мина една минута.

Гудман свали краката си от бюрото и се облегна на лакти.

— Мистър Хол, ценя вашия интерес към работата pro bono и мога да ви кажа, че има какво да се свърши в тази област. Но трябва да си намерите друго дело. Това не е студентско състезание.

— Но и аз не съм студент.

— Сам Кейхол се отказа от нашите услуги, мистър Хол. Май не разбирате това.

— Искам да ми дадете възможност да се срещна с него.

— Защо?

— Мисля, че мога да го убедя да се съгласи да го представлявам в съда.

— Нима?

Адам пое дълбоко въздух, после се изправи и се запъти към прозореца, сръчно заобикаляйки купчините папки. Още едно дълбоко поемане на въздух. Гудман го гледаше и чакаше.

— Трябва да ви съобщя една тайна, мистър Гудман. Никой не я знае, освен Емит Уайкоф. Бях принуден да му го кажа. Няма да я разгласите, нали.

— Слушам ви.

— Обещавате ли ми?

— Да, обещавам — каза Гудман и захапа дръжката на очилата си.

Адам погледна през цепнатината на щорите. Една платноходка пореше водите на езерото Мичиган.

— Роднина съм на Сам Кейхол.

Гудман не трепна.

— Така значи, моето момче. Какъв ти се пада?

— Имал е син, Еди Кейхол, който напуснал Мисисипи опозорен след арестуването на баща си. Заминал за Калифорния, сменил си името и се опитал да забрави миналото. Но то не престанало да го измъчва и през осемдесет и първа се самоубил, малко след като баща му бил осъден.

Сега Гудман седеше с гръб на ръба на стола.

— Еди Кейхол е баща ми.

— Сам Кейхол е твой дядо — каза Гудман след кратко колебание.

— Не го знаех, докато не станах на седемнайсет. Съобщи ми го леля ми, след като погребахме татко.

— Ама че работа!

— Обещахте да не казвате на никого.

— Разбира се. — Гудман седна на бюрото и качи краката си на стола. Гледаше към щорите. — Сам знае ли…

— Не. Роден съм в окръг Форд, Мисисипи, в град Клантън, а не в Мемфис. Винаги са ми казвали, че съм роден в Мемфис. Истинското ми име е Алън Кейхол, но го узнах много по-късно. Бил съм на три години, когато сме напуснали Мисисипи. Родителите ми никога не споменаваха този край. Майка ми смяташе, че между Сам и Еди не е имало никаква връзка до деня, в който му писала за смъртта на сина му. Той не отговорил.

— По дяволите — промърмори на себе си Гудман.

— Работата е много дълбока, мистър Гудман. Имам доста калпаво семейство.

— Не по твоя вина.

— Според майка ми бащата на Сам е бил активен клановец, участвал е в линчове и всякакви подобни дивотии. Така че закваската ми е доста специална.

— Баща ти не е бил такъв.

— Баща ми се самоуби. Ще ви спестя подробностите, но аз намерих тялото и почистих всичко преди връщането на майка ми и сестра ми.

— И си бил на седемнайсет години?

— Без малко. Беше през осемдесет и първа, преди девет години. А след като леля ми разказа истината, жалката история на Сам Кейхол ме обсеби изцяло. Прекарвах часове в библиотеките да се ровя из стари вестници и списания; много материали са били публикувани по случая. Прочетох протоколите на всичките три процеса.