Джон Гришам - Наследници

Писна ми, каза на глас Рей. Говореше на глас на сто и шейсет метра височина и никой не му отговаряше.

Предполагаше и се надяваше, че Форест не пие и не взема наркотици. Но подобни предположения обикновено се оказваха погрешни, а надеждите — напразни. След като двайсет години висеше по клиники и пак се пропиваше, брат му едва ли някога щеше да се оправи. Освен това Рей беше сигурен, че Форест няма нито цент — състояние, което вървеше ръка за ръка с лошите му навици. И следователно щеше да търси пари и да се ослушва за наследството на баща им.

Каквото не бе раздал на болни дечица и благотворителни каузи, съдията бе пропилял за лечение на Форест. Толкова пари бяха прахосани там, толкова години, че съдията де факто беше анатемосал Форест, както само той можеше да направи. Трийсет и две години председателят Атли бе прекратявал бракове, беше давал деца за осиновяване, бе изпращал душевноболни в клиники и престъпни бащи в затвора — всевъзможни драстични и съдбовни решения се прилагаха само с един негов подпис. Когато за пръв път седна на съдийския стол, той представляваше закона на щата Мисисипи, но към края на кариерата си приемаше нареждания само от Господ.

Ако някой можеше да прокуди сина си, това беше уважаемият съдия Рубън В. Атли.

Форест се преструваше, че пропъждането не го вълнува. Смяташе се за свободен дух и твърдеше, че не е стъпвал в Кленова градина от девет години. Бе посетил баща си веднъж в болницата след първия инфаркт, когато докторите свикаха семейството. За всеобщо учудване се появи трезвен. „Петдесет и два дни, братле“, прошепна гордо той на Рей, докато чакаха свити в коридора на болницата. Когато лечението даваше резултати, Форест ги съобщаваше наляво и надясно.

Ако съдията смяташе да включи по-малкия си син в завещанието, никой не би се учудил повече от самия Форест. Но шансът някакви пари или имоти да преминат в неговите ръце би го помамил да дойде за трохи и огризки.

Когато стигна Ню Ривър Гордж до Бекли, Западна Вирджиния, Рей зави обратно към летището. Пилотирането струваше по-малко от терапията, но все пак не беше евтино. Броячът се въртеше. Ако спечелеше от лотарията, би си купил онази бонанза и би летял на воля. Скоро му предстоеше едногодишна отпуска, за да си почине от стреса на академичния живот. От него се очакваше да завърши тухлата си от осемстотин страници върху монополите и имаше известен шанс това да стане. Мечтата му обаче беше да си купи бонанза на лизинг и да изчезне в небето.

Трийсет и два километра западно от летището се обади в кулата и получи указания как да се включи в графика за кацане. Вятърът беше лек и променлив, кацането нямаше да представлява проблем. В последния момент, когато пистата беше на хиляда и петстотин метра под него и Рей се спускаше безупречно с малката си чесна, по радиостанцията се обади друг пилот. Представи се на диспечера като „Чалънджър 244 Делта Майк“ и беше на двайсет и четири километра на север. От кулата му дадоха разрешение за кацане, след като чесната преди него се приземи.

Рей държа мисълта за другия самолет достатъчно дълго далеч от съзнанието си, за да кацне като по учебник, а после изкара чесната от пистата и я спря на рампата.

Чалънджър е малък реактивен самолет, канадско производство, който събира от осем до петнайсет седалки в зависимост от конфигурацията. Може да лети от Ню Йорк до Париж нонстоп, предлага страхотен комфорт и собствена стюардеса, която да сервира храна и напитки. Новата машина струва към двайсет и пет милиона долара в зависимост от безкрайния списък от екстри.

Този „244 Делта Майк“ беше собственост на Лю Ликвидатора, който го бе задигнал от една от многото злочести компании, разпродадени и ошушкани от него. Рей го видя как каца и за секунда си пожела самолетът да се разбие и да изгори на пистата. Гледката би го зарадвала. Но нищо подобно не се случи и докато Ликвидатора се носеше към частния терминал, Рей се оказа хванат натясно.

След развода си бе виждал Вики два пъти и определено не искаше да я среща сега — той да седи в двайсетгодишната чесна, а тя да се спуска по стълбите на скъпоценния си реактивен самолет. Може пък да не беше на борда. Може би Лю Родовски просто се връщаше от поредния си набег.

Рей спря горивото и моторът замря. Когато лъскавият чалънджър се приближи, той започна да се смъква колкото се може по-ниско на седалката си.

Още преди да спре на по-малко от трийсет метра от спотаения Рей, на площадката бе излязъл лъскав черен събърбан, като че ли в Шарлотсвил пристигаше кралска особа. Двама младежи в еднакви зелени ризи и къси панталони в цвят каки изскочиха от него, готови да посрещнат Ликвидатора и неговите спътници. Вратата на самолета се отвори, стъпалата се спуснаха и Рей, надничащ над таблото си, усети, че не може да откъсне очи. Единият пилот слезе пръв, понесъл две големи торби с покупки.