Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Един полицай отключи вратата и Глена бавно влезе вътре. След убийството не беше пипано нищо и първата й реакция беше яростен гняв. Следите от борба бяха очевидни. Племенничката й отчаяно се беше борила за живота си. Как беше възможно някой да упражни такова насилие над едно сладко, невинно момиче?

В апартамента беше студено и се усещаше неприятна миризма. Глена не можеше да определи каква точно. На стената все още се четяха думите „Сега ще умре и Джим Смит“. Глена зяпна невярващо, когато видя грозното послание на убиеца. Помисли си, че сигурно не е бързал. Останал е дълго. Племенничката й беше загинала след продължително брутално мъчение. Матракът в спалнята беше захвърлен до стената и нищо не беше на мястото си. Всички дрехи в гардероба бяха свалени от закачалките и се въргаляха на пода. Защо убиецът се беше занимавал с това?

В малката кухня също цареше хаос, но нямаше следи от борба. Последната вечеря на Деби беше от замразени картофи „Тейтър Тотс“ и остатъците стояха недокоснати в една картонена чинийка заедно с малко кетчуп. До чинията имаше солница. И двете бяха на бялата масичка, на която се хранеше Деби. До чинията беше оставено още едно отвратително послание: „Не ни търсете, щот иначи“. Глена знаеше, че убиецът е написал някои от нещата с кетчуп. Остана поразена от правописните грешки.

Най-сетне тя успя да се пребори с ужасните си мисли и се зае да опакова нещата на Деби. Цели два часа събираше в кашони дрехите, съдовете, кърпите и всичко останало. Окървавената кувертюра на леглото не беше прибрана от полицията и по пода все още имаше кръв.

Глена не беше възнамерявала да почиства апартамента — искаше само да събере нещата на Деби и да се махне възможно най-бързо. Но й беше противно да остави думите на убиеца, написани с лака за нокти на Деби. Освен това й се струваше нередно някой друг да измие кървавите петна от пода.

Помисли си дали да не почисти апартамента сантиметър по сантиметър, така че да заличи и последната следа от убийството. Но вече й призляваше. Беше пристъпила толкова близо до смъртта, че не беше в състояние да остане и минута повече.

В дните след убийството продължиха да разпитват обичайните заподозрени. Общо двайсет и един мъже дадоха пръстови отпечатъци и проби от косми или слюнка. На 16 декември детектив Смит и агент Роджърс отидоха до криминанологичната лаборатория на Бюрото в Оклахома Сити и предадоха доказателствата, събрани от местопрестъплението, заедно с пробите от седемнайсет мъже.

Най-обещаващата следа изглеждаше парчето гипсокартон. Ако кървавото петно наистина беше оставено на стената по време на борбата и убийството и ако не беше от Деби Картьр, полицията щеше да се сдобие със сериозна следа, която в крайна сметка щеше да ги отведе до убиеца. Агент Джери Питърс от Бюрото изследва парчето и внимателно сравни отпечатъците по него с тези, които беше взел от Деби по време на аутопсията. Първоначалното му впечатление беше, че отпечатъците не са на Деби Картър, но искаше да направи по-сериозен анализ.

На 4 януари 1983 г. Денис Смит предаде още пръстови отпечатъци. Същия ден пробите от косми на Деби Картър и от местопрестъплението бяха предадени на Сюзан Ланд, специалист по анализ на косми в ЩБРО. Две седмици по-късно на бюрото й пристигнаха още проби от местопрестъплението. Те бяха описани, добавени към останалите и в крайна сметка се озоваха на дългата опашка от веществени доказателства, които някой ден щяха да бъдат анализирани от Ланд, защото тя имаше толкова много работа, че все още не беше приключила с миналите си случаи. Както и повечето криминологични лаборатории в страната, тази в Оклахома Сити страдаше от недостиг на средства и персонал, въпреки че беше под огромен натиск да разкрива нови и нови престъпления.

Докато чакаха резултатите, Смит и Роджърс упорито продължаваха собственото си разследване по останалите следи. Убийството все още беше новина номер едно в Ейда и местните жители настояваха да бъде разкрито. Но след като разпитаха всички бармани, охранители, приятели и редовни посетители на баровете, разследването зацикли. Нямаше нито един сериозен заподозрян; нямаше нито една сериозна следа.

На 7 март 1983 г. Гари Роджърс разпита Робърт Дийн Детъридж, местен жител. Детьридж току-що беше излязъл от кратък престой в окръжния затвор, защото беше карал пиян. Там беше попаднал в една и съща килия с някой си Рон Уилямсън, който също излежаваше присъда за шофиране в нетрезво състояние. В затвора постоянно се говореше за убийството на Картър, тиражираха се всякакви налудничави теории какво точно се е случило и затворниците нерядко твърдяха, че разполагат с достоверна вътрешна информация за случая. Няколко пъти беше ставало дума за убийството и според Детъридж тези разговори видимо бяха притеснявали Уилямсън. Двамата често се бяха карали и дори си бяха разменили няколко удара. Скоро Уилямсън беше преместен в друга килия. Детъридж беше останал със смътното впечатление, че Рон по някакъв начин е свързан с убийството, и посъветва Гари Роджърс да накара полицията да се съсредоточи върху него като възможен заподозрян.