Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Рой Уилямсън не пропускаше нито един мач, като мълчаливо гледаше от трибуните. Никога не викаше на съдиите или треньорите, нито пък на собствения си син. Понякога, след някоя лоша игра, даваше бащински съвети — обикновено за живота изобщо, а не за играта. Рой никога не беше играл бейзбол и все още не го разбираше напълно. Малкият му син беше на години пред него.

Когато Рони стана на единайсет, се премести в по-горната възрастова група на детската лига и стана звездата на „Янкис“, спонсорирани от щатската банка на Оклахома. С него отборът спечели първенството без нито една загуба.

Когато беше на дванайсет и все още играеше за „Малките Янкис“, вестникът в Ейда вече следеше успехите на отбора през сезона: „Отборът на банката отбеляза 15 точки в края на първия ининг… Рони Уилямсън направи два тройни“ (9 юни 1965 г.); „«Янкис» излязоха да батират само три пъти… но гръмотевичните бухалки на Рой Хейни, Рон Уилямсън и Джеймс Ламб се оказаха достатъчни. Уилямсън направи троен“ (11 юни 1965); „BUK «Малките Янкис» отбелязаха два пъти в първия ининг… Рон Уилямсън и Карл Тили направиха по два двойни“ (13 юли 1965); Междувременно отборът на банката изскочи на второ място… Рони Уилямсън удари два двойни и един единичен (15 юли 1965).

През 60-те години гимназията „Бинг“ се намираше на 14 километра североизточно от град Ейда. За разлика от гимназията „Ейда“ се смяташе за провинциално училище. И въпреки че децата от квартала можеха да ходят в „Ейда“, ако искат и ако могат да пътуват с кола, почти всички се записваха в по-малкото училище най-вече защото училищният автобус на „Бинг“ минаваше през източната част на града, а този на „Ейда“ — не. Повечето деца от улицата, на която живееше Рон, избраха „Бинг“.

В седми клас на прогимназията Рони беше избран за секретар, а на следващата година за председател на класа и любим съученик.

През 1967 г. заедно с шейсет други младежи и девойки успешно премина в девети клас.

В „Бинг“ не се играеше футбол — този спорт беше неофициално запазен за другата гимназия. Силните отбори ни „Ейда“ всяка година се състезаваха за щатската титла. В „Бинг“ бяха силни в баскетбола и Рони започна да играе в девети клас, като овладя този спорт също толкова бързо, колкото и бейзбола.

Въпреки че никога не стана книжен плъх, обичаше да чете и обикновено получаваше отлични или много добри оценки. Любимият му предмет беше математиката. Когато учебниците му омръзваха, четеше речници и енциклопедии. Вманиачаваше се на определени теми. Потъваше в речниците и обичаше да засипва приятелите си с непознати думи, като им се подиграваше, ако не знаеха какво означават. Веднъж се запали по темата за американските президенти и запомни наизуст безброй подробности за всеки един от тях, а после в продължение на месеци не говореше за нищо друго. Въпреки че все повече се отдалечаваше от църквата си, още можеше да рецитира десетки стихове от Светото писание, които често използваше за оправдание на постъпките си или за да предизвиква околните. Понякога приятелите и семейството му се изнервяха от тези мании.

Но Рони беше роден спортист и като такъв беше много популярен в училище. Избраха го за заместник-председател на девети клас. Момичетата го забелязваха, харесваха го и искаха да излизат с него, а той със сигурност не беше срамежлив с тях. Започна да се грижи за външния вид и гардероба си. Искаше по-хубави дрехи, отколкото можеха да си позволят родителите му, но въпреки това той ги притискаше. Рой тихомълком започна да си купува дрехи втора ръка, за да може синът му да носи по-хубави.

Анет се беше омъжила, но остана да живее в Ейда. През 1969 г. двете с майка й отвориха фризьорския салон „Бюти Каса“ на приземния етаж на стария хотел „Жулиен“ в центъра на града. Работеха здраво и скоро завъртяха сериозен бизнес, като сред редовните им клиентки имаше и няколко момичета на повикване, които обслужваха горните етажи на хотела. Тези кралици на нощта бяха част от градския живот вече цели десетилетия и бяха съсипали няколко брака. Хуанита едва ги понасяше.

Неизменната неспособност на Анет да отказва на малкото си братче сега се обърна срещу нея, защото той започна постоянно да я врънка за пари, които харчеше за дрехи и срещи с момичета. След като по някакъв начин разбра, че тя има открита сметка в един местен магазин за конфекция, Рон започна да пазарува там. И никога не си помисляше да купи нещо по-евтино. Понякога искаше разрешение за покупките си; често не правеше дори това. Анет избухваше, двамата се караха и накрая той успяваше да я подлъже да плати сметката. Тя го обожаваше твърде силно, за да му отказва, и искаше малкото й братче да има най-доброто от всичко. Дори когато се караха, той винаги успяваше да й каже колко много я обича. И нямаше съмнение, че наистина е така.