Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Малките деца научаваха колоритните истории от Стария завет и бяха насърчавани да запомнят наизуст най-популярните пасажи от Библията. Освен това ги окуражаваха да „приемат Христа“ още от малки — да признават греховете си, да молят Светия Дух да влезе в живота им завинаги и да следват примера на Исус, като се покръстят публично. Рони прие Христа на шестгодишна възраст и беше покръстен в река Блу, южно от града, в края на един дълъг пролетен религиозен празник.

Семейство Уилямсън живееха тихо и спокойно в малка къща на Четвърта улица, в източния край на Ейда, близо до университета. В свободното си време гостуваха на роднини, занимаваха се с църковните дела и понякога ходеха на пикник в щатския парк. Почти не се интересуваха от спорт, но това се промени драматично, след като малкият Рони откри бейзбола. Той започна да играе на улицата с другите деца, където този спорт се упражняваше в десетина различни варианта, с постоянна смяна на правилата. Още от началото беше очевидно, че има силна и бърза ръка. Удряше от лявата част на хоума. Още от първия ден се запали толкова, че скоро започна да моли баща си да му купи ръкавица и бухалка. В къщата нямаше много свободни пари за такива неща, но Рой все пак заведе детето на пазар. Роди се нов семеен ритуал, който се повтаряше всяка пролет — пътешествие до магазина „Хейнс“, където избираха нова ръкавица. Почти винаги купуваха най-скъпата.

Когато не си играеше с ръкавицата, Рони я държеше в стаята си, където в ъгъла беше построил малък олтар на Мики Мантьл — най-добрия играч на „Янкис“ и най-великия бейзболист на в щата Оклахома. Хлапетата в цялата страна го смятаха за свой идол, но в Оклахома го приемаха като бог. Всяко момче в щата, което играеше в детските първенства, си мечтаеше да стане следващият Мики — включително и Рони, който събираше снимки на героя и ги залепяше на едно табло в ъгъла на стаята си. Докато навърши шест години, знаеше наизуст всички спортни резултати на Мантьл, както и тези на много други играчи.

Когато не играеше на улицата, Рони беше в дневната и се упражняваше да замахва с бухалката с всичка сила. Къщата беше много малка, а мебелите скромни. Нямаха пари да ги сменят, затова всеки път, когато майка му видеше как бухалката минава на косъм покрай някоя лампа или стол, тя го гонеше навън. След броени минути Рони се връщаше. За Хуанита малкото й момче беше специално. Макар и поразглезен, той беше истинско ангелче.

Но понякога Рон се държеше странно. Можеше да бъде сладко, чувствително дете, което не се срамува да показва чувствата си към майка си и сестрите си, а после, в следващия миг, да стане лош егоист, който настоява цялото семейство да изпълнява прищевките му. Тези резки промени в настроението му се забелязваха от най-ранна детска възраст, но не бяха повод за сериозни притеснения. Просто понякога Рони беше трудно дете. Може би защото беше най-малкият в семейството и имаше куп жени, които да го глезят.

Във всяко градче има по един бейзболен треньор от детската лига, който толкова много обича играта, че никога не спира да търси нови таланти, дори сред осемгодишните. В Ейда този човек се казваше Диуейн Сандърс и беше треньор на „Полис Игълс“. Работеше в един сервиз недалеч от дома на Уилямсън на Четвърта улица. Когато Сандърс чу за момчето на Уилямсън, той незабавно го записа в отбора си.

Дори на тази ранна детска възраст беше очевидно, че Рони умее да играе. А това беше странно, защото баща му не знаеше почти нищо за бейзбола. Рони беше научил всичко на улицата.

През летните месеци бейзболът започваше още от сутринта, когато момчетата се събираха и обсъждаха играта на „Янкис“ от предишния ден. Всички бяха за „Янкис“. Те изучаваха резултатите, говореха си за Мики Мантъл и си подхвърляха топката, докато чакаха още играчи. Всяка групичка даваше възможност за импровизирана игра на улицата — понякога спираха, за да мине някоя кола, понякога чупеха по някой прозорец. Когато пристигнеха и още деца, поемаха към една площадка, където започваха сериозните игри — онези, които продължават по цял ден. Късно следобед се прибираха вкъщи, колкото да се поизмият, да хапнат нещо, да облекат спортните си екипи и бързо да поемат към Киуанис Парк, където вече започваше истинската игра.

Отборът „Полис Игълс“ обикновено беше на челно място в детското първенство и това бе най-доброто доказателство за усилията на Диуейн Сандърс. Звездата на отбора беше Рони Уилямсън. Името му за пръв път се появи в местния вечерен вестник още когато беше на девет — „«Полис Игълс» победи с 12 удара, включително 2 хоумръна на Рон Уилямсън, който освен това отбеляза и 2 двойни“.