Джон Гришам: Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Пълният полицейски доклад от разпита на Гор гласи следното:

Глен Гор работи в клуб „Харолдс“ като диджей. Сузи Джонсън казала на Глен за Деби в клуб „Харолдс“ около 7:30 ч. вечерта на 8.12.82 г. Глен е съученик на Деби от гимназията. Глен я видял в понеделник, 6 декември, в клуб „Харолдс“. Глен я видял на 7.12.82 г. в „Лампата“. Говорили за боядисване на колата на Деби. Тя не споменала да има проблеми с някого. Глен отишъл в „Лампата“ около 10:30 ч. вечерта с Рон Уест. Тръгнал си с Рон около 1:15 ч. сутринта. Глен никога не е ходил в апартамента на Деби.

Докладът беше подготвен от Д.В. Барет с Гари Роджърс като свидетел и беше заведен към делото по случая заедно с десетки други като него.

По-късно Гор щеше да промени показанията си и да твърди, че е видял един мъж на име Рон Уилямсън да тормози Деби в клуба вечерта на 7 декември. Променените показания нямаше да бъдат потвърдени от никого. Много от присъстващите наистина познаваха Рон Уилямсън, който беше прословут с редовните си шумни изпълнения по баровете. Но никой не си спомняше да го е виждал в „Лампата“; всъщност повечето от разпитаните със сигурност твърдяха, че не е бил там.

Защото, когато Рон Уилямсън беше в някое заведение, всички разбираха.

По някаква странна причина сред цялото сваляне на пръстови отпечатъци и вземане на проби от косми на 8 декември Гор някак си изпадна от играта. Или се беше измъкнал, или за по-удобно го бяха пропуснали, или просто го бяха забравили. Каквато и да беше причината, той не даде нито пръстови отпечатъци, нито проби от слюнка или косми.

Щяха да минат повече от три години и половина, преди полицията в Ейда най-сетне да вземе отпечатъци и проби от Гор: последният човек, когото бяха видели с Деби Картър, преди да бъде убита.

В три часа на следващия следобед, 9 декември, доктор Фред Джордан, щатски съдебен лекар и патоанатом, направи аутопсия. Присъстваха агент Гари Роджърс и колегата му Джери Питърс.

Доктор Джордан, ветеран с хиляди извършени аутопсии, първо отбеляза, че трупът е на млада бяла жена, напълно гола, с изключение на чифт бели къси чорапи. Rigor mortis беше настъпил в пълна степен, което означаваше, че беше мъртва поне от двайсет и четири часа. С нещо, което приличаше на червен лак за нокти, на гърдите й беше написана думата „умри“. Друга червена субстанция, вероятно кетчуп, беше омазана по цялото й тяло, а на гърба й, също с кетчуп, беше написано „Дюк Грем“.

По ръцете, гърдите и лицето й имаше няколко малки синини. Докторът забеляза ранички от вътрешната страна на устните й, а дълбоко в гърлото й беше натъпкана зелена хавлиена кърпа, подгизнала от кръв, която той внимателно извади. В полукръг по гърлото й имаше ожулвания и синини. Вагината й също беше охлузена. Ректумът й беше доста разширен. След като го изследва, доктор Джордан откри и извади метална капачка от бутилка за бира.

Огледът на вътрешните органи не доведе до изненадващи резултати — белите дробове бяха хлътнали, сърцето беше разширено, по скалпа имаше няколко малки рани, но мозъкът не беше увреден.

Всички наранявания бяха причинени, докато жертвата все още е била жива.

По китките и глезените й нямаше следи от връзване. Многобройните малки ожулвания по предмишниците й вероятно бяха резултат от борба при самозащита. Съдържанието на алкохол в кръвта й към момента на смъртта беше ниско — 0,4 промила. Докторът взе клетъчни проби от устата, вагината и ануса й. Изследванията с микроскоп по-късно щяха да потвърдят присъствието на сперматозоиди във вагината и ануса на жертвата, но не и в устата й.

За да запази веществените доказателства, доктор Джордан изряза ноктите на ръцете й, изстърга проба от кетчупа и лака за нокти, извади с гребен няколко пубисни косъма и отряза с ножица няколко кичура от косата й.

Причината за смъртта беше задушаване, причинено от двойното действие на кърпата, натъпкана в гърлото й, и колана или електрическия кабел, стегнати около шията й.

Когато доктор Джордан приключи с аутопсията, Джери Питьрс фотографира трупа и събра пълен набор от пръстови и дланови отпечатъци.

Пеги Стилуел беше толкова разстроена, че не можеше да се занимава с нищо, нито да взема решения. Не се интересуваше кой ще организира погребението или какво точно се планира за случая, защото не смяташе да присъства. Не можеше да се храни или да отиде до банята и със сигурност не беше в състояние да приеме факта, че дъщеря й е мъртва. Една от сестрите й, Глена Лукас, остана при нея и взе нещата в свои ръце. Погребението беше организирано и Пеги беше учтиво осведомена от останалите членове на семейството си, че от нея също се очаква да присъства.