Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Пеги Стилуел чу какво й се говори, но не можа да повярва на думите. Дъщеря й лежала гола на пода, окървавена и неподвижна. Тя накара Дона да повтори това, което беше казала, после хукна към колата си. Акумулаторът не работеше. Трепереща от ужас, тя се върна в къщата и се обади на бившия си съпруг Чарли Картър, бащата на Деби. Преди няколко години се бяха развели със скандал и рядко разговаряха.

В дома на Чарли Картър не вдигна никой. От другата страна на улицата, срещу къщата на Деби, живееше една нейна приятелка, Каръл Едуардс. Пеги й се обади, каза й, че има някакъв ужасен проблем, и я помоли да отиде и да провери как е дъщеря й. После зачака. След известно време отново се обади на Чарли и този път той вдигна.

Каръл Едуардс изтича по улицата до апартамента на Деби и видя същото счупено стъкло и отворената входна врата. Влезе вътре и видя трупа.

Чарли Картър беше едър и набит. Работеше като зидар, от време на време си докарваше и нещо допълнително като охрана в „Лампата“. Той скочи в пикапа си и бързо подкара към апартамента на дъщеря си, като по пътя си представи всички ужасни неща, които един баща може да си помисли в такъв случай. Но истината беше по-ужасна от онова, което можеше да си представи.

Когато видя тялото, той извика дъщеря си два пъти по име. После приклекна до нея и внимателно повдигна рамото й, за да види лицето. В устата й беше натъпкана окървавена кърпа. Нямаше съмнение, че Деби е мъртва, но Чарли все пак зачака за някакъв признак на живот. След като не видя такъв, той бавно се изправи и се огледа. Леглото беше преместено встрани от стената, завивките ги нямаше и в стаята цареше хаос. Очевидно беше имало борба. Той отиде до дневната, видя думите на стената, влезе в кухнята и се огледа. Сега всичко беше местопрестъпление. Чарли пъхна ръце в джобовете си, за да не пипа нищо, и излезе.

На площадката пред вратата стояха Дона Джонсън и Каръл Едуардс. И двете плачеха. Бяха чули как Чарли се сбогува с дъщеря си и казва колко съжалява за това, което се е случило с нея. Когато излезе, той също плачеше.

— Да повикам ли линейка? — попита Дона.

— Не — отвърна той. — Няма смисъл от линейка. Повикай полицията.

Все пак линейката пристигна първа, с двама санитари. Те бързо изтичаха по стълбите до апартамента, но само след няколко секунди единият излезе и започна да повръща на площадката.

Когато в апартамента пристигна детектив Денис Смит, отпред вече гъмжеше от патрулни полицаи, санитари, зяпачи и дори двама местни прокурори. Когато разбра, че вероятно става дума за убийство, той изгони от местопрестъплението всички, които нямаха работа там.

Капитан от полицията със седемнайсет години служба в управлението в Ейда, Смит знаеше точно какво се прави. Първо изкара от апартамента всички освен един друг детектив, а после изпрати останалите ченгета да обиколят квартала, да почукат на всички врати и да потърсят свидетели. Междувременно Смит беше бесен, но се опитваше да се пребори с емоциите си. Самият той познаваше добре Деби; дъщеря му и най-малката сестра на Деби бяха приятелки. Познаваше Чарли Картър и Пеги Стилуел и не можеше да повярва, че детето им лежи мъртво на пода на собствената си спалня. Когато установи контрол върху местопрестъплението, детективът се зае с оглед на апартамента.

Стъклата на площадката бяха от счупеното прозорче на входната врата и бяха пръснати както навътре, така и навън. Вляво в дневната имаше канапе и възглавниците от него бяха разхвърляни из цялата стая. На пода пред канапето откри нова памучна нощница, от която все още не беше свален етикет от супермаркета „Уолмарт“. Детективът разгледа написаното на отсрещната стена и установи, че червената течност е лак за нокти. „Сега ще умре и Джим Смит“.

Детективът познаваше Джим Смит.

На бяла масичка в кухнята откри друго послание, очевидно написано с кетчуп: „Не ни търсете, щот иначи“. На пода до масата бяха захвърлени джинси и ботуши. Скоро той щеше да разбере, че Деби е била с тях предишната вечер в „Лампата“.

Той отиде до спалнята, където леглото беше преместено и пречеше на вратата да се отвори напълно. Прозорците зееха, завесите бяха дръпнати и в стаята беше много студено. Преди смъртта беше имало сериозна борба; подът беше покрит с разхвърляни завивки, чаршафи, одеяла и плюшени играчки. Сякаш нищо не беше на мястото си. Когато детектив Смит приклекна до тялото на Деби, той видя и трети надпис, оставен от убиеца. На гърба й с нещо като засъхнал кетчуп беше изписано едно име: „Дюк Грем“.