Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Той познаваше и Дюк Греъм.

Под тялото беше затиснат електрически кабел и каубойски колан с голяма сребърна катарама. В центъра на катарамата беше гравирано името „Деби“.

Докато Майк Кийсуетър, друг служител на полицейското управление в Ейда, фотографираше местопрестъплението, Смит започна да събира улики. Откри косми по тялото, по пода, по леглото и по плюшените играчки. Методично ги събра един по един в лист хартия, сгънат на две като плик, като си записваше къде точно е открил всеки от тях.

Внимателно събра, описа и прибра в найлонови пликове чаршафите, възглавниците, одеялата, електрическия кабел и колана, чифт носени бикини, които откри на пода в спалнята, някои от плюшените играчки, пакет цигари „Марлборо“, празна кутия от „Севън Ъп“, пластмасово шишенце от шампоан, фасове, една чаша от кухнята, телефона и още няколко косъма, които откри под тялото. Близо до Деби, увита в един чаршаф, лежеше бутилка кетчуп „Дел Монте“. Тя също беше внимателно прибрана за оглед в щатската криминологична лаборатория. Капачката й липсваше, но по-късно щеше да бъде открита от съдебния лекар.

Когато приключи със събирането на веществени доказателства, детектив Смит се зае да събира пръстови отпечатъци — нещо, което беше правил много пъти на много различни места. Той поръси с прах за сваляне на отпечатъци външната врата от двете страни, первазите на прозорците, всички дървени повърхности в спалнята, масата в кухнята, по-големите парчета счупено стъкло, телефона, ръбовете на стените около вратите и прозорците и дори колата на Деби, която беше паркирана отвън.

Гари Роджърс беше агент от щатското бюро за разследвания в Оклахома, ЩБРО, който живееше в Ейда. Когато към 12:30 ч. пристигна в апартамента, Денис Смит му докладва за всичко. Двамата бяха приятели и бяха работили заедно по множество престъпления.

Докато оглеждаше спалнята, Роджърс забеляза нещо като малко петно от кръв недалеч от южната стена, точно над дъските на пода, близо до един контакт. По-късно, след като преместиха трупа, той накара един полицай на име Рик Карсън да изреже парче от гипсокартона, за да запази петното.

Денис Смит и Гари Роджърс имаха едно и също първоначално впечатление: че убиецът не е бил само един. Хаосът, който цареше на местопрестъплението, отсъствието на следи от връзване по глезените и китките на Деби, тежките наранявания по главата й, хавлиената кърпа, натъпкана в устата й, синините по ребрата и ръцете й, вероятната употреба на електрическия кабел и колана — твърде много насилие за един човек. Деби не беше дребна, беше висока 170 сантиметра и тежеше 65 килограма. Беше силна и жизнена и със сигурност се беше борила до последно, за да спаси живота си.

Доктор Лари Картмел, местният съдебен лекар, също пристигна, за да направи кратък оглед. Първоначалното му заключение беше, че смъртта е настъпила в резултат от удушаване. Той разреши тялото да бъде преместено и го предаде на Том Крисуел, собственика на местния погребален дом. Тялото беше откарано в една от катафалките на Крисуел до кабинета на щатския съдебен лекар в Оклахома Сити, където пристигна в 6:25 ч. вечерта, и беше оставено на съхранение в хладилно помещение.

Детектив Смит и агент Роджърс се върнаха в полицейското управление на Ейда и прекараха известно време с родителите на Деби Картър. Докато се опитваха да ги успокоят, събираха имена. Приятели, гаджета, колеги, врагове, бивши шефове — всички, които бяха имали контакти с Деби и можеха да знаят нещо повече за смъртта й. Докато списъкът им нарастваше, Смит и Роджърс започнаха да се обаждат на всичките й познати от мъжки пол. Молбата им беше проста: елате в полицейското управление и ни оставете пръстови отпечатъци, проби от слюнка, косми от главата и половите органи.

Никой не отказа. Майк Карпентър, служителят от охраната в „Лампата“, който беше видял Деби на паркинга с Глен Гор около 12:30 ч. предишната нощ, беше един от първите доброволци, които дойдоха да оставят проби. Томи Глоувър, друг свидетел на срещата между Деби и Гор, също не закъсня.

Около 7:30 ч. вечерта на 8 декември Глен Гор се появи в клуб „Харолдс“ и застана зад бара и диджейския пулт. В клуба нямаше почти никой и когато попита защо е толкова празно, някой му разказа за убийството. Много от редовните клиенти и дори от персонала на „Харолдс“ бяха в полицейското управление, отговаряха на въпроси и даваха пръстови отпечатъци.

Гор също забърза към управлението, където го разпитаха Гари Роджърс и един полицай на име Д.В. Барет. Той им каза, че познава Деби още от гимназията, а предишната вечер я е видял в „Лампата“.