Джон Гришам - Партньори

— Спиш вече три дни, Патрик — каза Гай. Всъщност бяха минали някъде към пет часа, но Патрик нямаше начин да го знае. — Искам да знам дали си гладен или жаден.

— Жаден — отговори Патрик.

Гай развинти капачката на малка бутилка минерална вода и внимателно изля съдържанието между устните му.

— Благодаря — отговори Патрик и се усмихна.

— Гладен ли си? — попита Гай отново.

— Не. Какво искате от мен?

Гай бавно остави бутилката на масата и се наведе към лицето му.

— Най-напред да уточним нещо, Патрик. Докато спеше, взехме отпечатъци от пръстите ти. Знаем кой си, така че те моля да прескочим първоначалното отричане.

— Кой съм аз? — попита Патрик и пак се ухили.

— Патрик Ланиган.

— Откъде?

— От Билокси, Мисисипи. Роден в Ню Орлиънс. Женен, с шестгодишна дъщеря. Изчезнал преди повече от четири години.

— Уцели. Това съм аз.

— Кажи ми, Патрик, успя ли да видиш собственото си погребение?

— Това престъпление ли е?

— Не. Само слух.

— Да. Видях го. Бях трогнат. Не знаех, че имам толкова много приятели.

— Колко мило. Къде отиде след погребението?

— На разни места.

Някъде отляво се приближи силует и регулира клапана на системата за венозно вливане.

— Какво е това? — попита Патрик.

— Коктейл — отговори Гай и кимна на другия, който се отдръпна в ъгъла на стаята. — Къде са парите, Патрик? — попита след това той и се усмихна.

— Какви пари?

— Които взе.

— А, онези ли? — отвърна той и пое дълбоко дъх. Очите му изведнъж се затвориха, тялото му се отпусна. Минаха няколко секунди и гърдите му започнаха да се надигат по-бавно.

— Патрик — каза Гай и леко го разтърси.

Не последва отговор — само признаците на дълбокия сън.

Веднага намалиха дозата и зачакаха.

Досието на Джак Стефано, с което разполагаше ФБР, не беше дълго. Някогашен детектив от Чикаго с две научни степени по криминология, бивш скъпоплатен ловец на издирвани престъпници, отличен стрелец, самообучил се спец в шпионажа, понастоящем собственик на съмнителна вашингтонска фирма, която, изглежда, вземаше огромни суми за издирване на изчезнали хора и организиране на скъпо наблюдение.

Материалите на ФБР за Патрик Ланиган заемаха осем кашона. Беше логично едното досие да привлече другото. Доста хора искаха Патрик да бъде открит и върнат у дома. За целта бе нает екипът на Стефано.

Фирмата на Стефано, „Едмънд Асошиътс“, се намираше на последния етаж в невзрачна сграда на шест преки от Белия дом. Двама агенти застанаха край асансьора във фоайето, а двама други нахълтаха в офиса на Стефано. Едва не се сборичкаха с дебела секретарка, която настойчиво твърдеше, че мистър Стефано е много зает в момента. Завариха го зад бюрото му да говори доволно по телефона. Когато нахълтаха и му показаха значките си, усмивката му се изпари.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Стефано. На стената зад гърба му висеше подробна карта на света, по чиито зелени континенти тук-там просветваха малки червени лампички. Коя от тях беше Патрик?

— Кой ви нае да откриете Патрик Ланиган? — попита агент №1.

— Информацията е поверителна — отговори Стефано презрително. Имаше дълъг полицейски стаж и не беше лесно да го сплашиш.

— Днес следобед ни се обадиха от Бразилия — каза агент №2.

И на мен, помисли си Стефано. Чутото го стресна, но положи всички усилия да не му проличи. Челюстта му леко увисна, раменете му се отпуснаха. Умът му трескаво запрехвърля възможните обяснения за появата на двамата копои. Беше говорил с Гай и с никой друг. На него можеше да има пълно доверие. Гай не би се обадил на никого, особено на хора от ФБР. Не можеше да е той.

Беше позвънил по клетъчния телефон от планините в Източен Парагвай. Нямаше начин да са засекли разговора.

— Тук ли сте? — попита агент №2 хитроумно.

— Да — отговори той. Слушаше, но не чуваше.

— Къде е Патрик? — попита агент №1.

— Може би в Бразилия.

— Къде в Бразилия?

Стефано успя да повдигне рамене. Вдървено.

— Не знам. Това е голяма страна.

— Имаме заповед за арестуването му — каза агент №1. — Той е наш.

Стефано пак повдигна рамене, този път по-непринудено, сякаш искаше да каже: „Голяма работа.“ — Искаме го — добави агент №2. — Веднага.

— Не мога да ви помогна.

— Лъжеш! — изръмжа агент №1.

Двамата направиха крачка напред към бюрото и гневно се вторачиха в Стефано. Агент №2 продължи:

— Имаме хора във фоайето, отвън, зад ъгъла, пред къщата ти във Фолз Чърч. Ще наблюдаваме всяко твое движение, докато не получим Ланиган.