Джон Гришам - Присъдата

А сега и адвокатите си точеха зъбите. Хора с единия крак в гроба подхващаха процеси за огромни обезщетения, тъй като според тях пушенето предизвиквало рак на белите дробове. Шестнайсет процеса досега и тютюневите гиганти не бяха загубили нито един, но натискът се засилваше. Случеше ли се само веднъж съдът да отпусне на някоя вдовица пет-шест милиона, щеше да настане истински ад. Пощурели адвокати щяха да проглушат света с реклами и призиви към всички пушачи и техните наследници незабавно да заведат дело и да съдят до дупка.

Обикновено когато оставаха насаме, четиримата предпочитаха да разговарят на неутрални теми, но тази вечер алкохолът бе развързал езиците им. Горчилката започваше да се процежда. Подпрени на парапета, те гледаха водата и ругаеха адвокатите заедно с цялата американска правна система. Всяка от компаниите хвърляше във Вашингтон милиони за разни групировки, които се мъчеха да променят законите така, че фирми като техните да бъдат защитени от съдебно дирене. Нуждаеха се от щит срещу подобни нелепи атаки на разни типове, дето се правят на жертви. Но явно нищо не вървеше както трябва. И ето че пак се потяха над нов процес в някакво затънтено кътче на Мисисипи.

В отговор на усилените съдебни атаки Голямата четворка бе създала финансово сдружение, наречено просто Фондът. То нямаше ограничения, не оставяше следи. Не съществуваше. Фондът се използваше за силова тактика при процесите — за наемане на най-добрите и най-настървените адвокати, най-талантливите експерти, най-опитните консултанти в подбора на съдебни заседатели. За дейността на Фонда нямаше граници. Всяка компания отделяше три милиона годишно и ги разкарваше по странични пътища, докато кацнат във Фонда. Досега нито един счетоводител, ревизор или финансов инспектор не бе надушил черната каса.

Фондът се ръководеше от Ранкин Фич — човек, когото единодушно презираха, но въпреки това го слушаха и при необходимост дори му се подчиняваха. В момента чакаха него. Кажеше ли им, пристигаха незабавно. Идваха и заминаваха по негова команда. Докато побеждаваше, щяха да му се подчиняват безропотно. Досега Фич бе спечелил осем процеса. Други два бе осуетил още преди да се стигне до съд, но за това, разбира се, нямаше никакви доказателства.

На терасата пристъпи сътрудник с нова порция коктейли — всеки забъркан по специални изисквания. Тъкмо ги поемаха от подноса, когато някой изрече:

— Фич дойде.

Четиримата едновременно вирнаха чашите, за да прогонят неприятната тръпка в стомаха, после ги върнаха на място и бързо влязоха в хола, докато Фич заръчваше на Хосе да чака пред вратата. Сътрудникът му подаде чаша минерална вода без лед. Той не близваше алкохол, макар че на младини бе пил като смок. Докато поемаше чашата, не благодари на сътрудника, сякаш дори не го забеляза, просто пристъпи към фалшивата камина и зачака четиримата да се съберат на канапетата около него. Друг сътрудник рискува да му предложи на поднос остатъка от скариди и омари, но Фич пренебрежително махна с ръка. Мълвата твърдеше, че понякога му се случвало да се храни, но все още никой не го бе спипал на местопрестъплението. Косвените доказателства бяха налице — масивната гръд, солидната талия, месестите гьнки под козята брадичка и тежкото телосложение. Но той носеше черни костюми, никога не разкопчаваше сакото си и полагаше успешни усилия да превърне излишните килограми в достойнство.

— Накратко за положението — изрече той, когато сметна, че е дал на началството достатъчно време, за да се настани. — В момента целият екип на ответника работи без прекъсване и ще продьлжи така през почивните дни. Проучването на съдебните заседатели върви по график. Адвокатите са в готовност. Всички свидетели минаха инструктаж, всички експерти са вече в града. Засега нещата вървят без произшествия.

Настана съвсем кратко мълчание, колкото всички да се уверят, че за момента Фич е привършил.

— Какво става със съдебните заседатели? — запита рязко Д. Мартин Джанкъл, най-нервният от всички.

Преди време неговата компания беше известна под името „Ю-Таб“, съкратено от още по-старото „Юниън Табакоу“, но по рекламни съображения сега се наричаше „Пинекс“. Предстоеше процесът „Уд срещу «Пинекс»“, тъй че по волята на съдбата Джанкъл се бе озовал на горещия стол. Компанията беше трета по големина и през миналата година имаше реализирани продажби за близо два милиарда. Освен това за последното тримесечие разполагаше с най-големите резерви в брой. Процесът я заварваше в неподходящ момент. Ако работите тръгнеха зле, съдебните заседатели скоро щяха да зърнат финансовия отчет на „Пинекс“, чиито спретнати колонки показваха наличие на повече от осемстотин милиона долара в брой.