Джон Гришам - Присъдата

Със своите осемдесет юристи фирмата на „Уитни, Кейбъл и Уайт“ беше най-голямата по Крайбрежието на Мексиканския залив. Фич я бе избрал лично и с това щеше да й осигури доходи за милиони. Но за да спечели тия пари, фирмата трябваше да изтърпи безмилостната тирания на Ранкин Фич.

След като се увери, че цялата сграда знае за присъствието му и е изпаднала в ужас, Фич излезе. Докато чакаше Хосе, той постоя на тротоара в топлата октомврийска привечер. В далечината виждаше светещите прозорци из горната половина на една стара банкова сграда. Неприятелят продължаваше да работи. Там горе адвокатите на ищеца свеждаха глави над купища документи из кабинетите си, срещаха се с експерти, гледаха увеличени снимки и в общи линии вършеха същото, което ставаше и тук. Процесът започваше в понеделник с подбор на съдебните заседатели и Фич знаеше, че те също се потят над имена и лица, чудят се кой, подяволите, е Николас Истър и откъде се е появил. Ами Рамон Каро, Лукас Милър, Андрю Лам, Барбара Фъроу, Делорес Дебо? Кои бяха тия хора? Само в затънтено кътче като Мисисипи можеха да се открият толкова занемарени списъци на кандидатите за съдебни заседатели. Фич вече бе ръководил защитата на осем процеса в осем различни щата, където използваха компютри, данните се обновяваха редовно и когато чиновниците вадеха списък, нямаше опасност някои от кандидатите вече да са покойници.

Той продължи да гледа разсеяно към далечните светлини и се запита как ли ще си поделят парите тия алчни акули, ако случайно спечелят. Как изобщо можеха да се споразумеят над окървавения труп? Процесът щеше да е блага работа в сравнение с момента, когато щяха да се хванат за гушите, ако ония успееха да се докопат до исканата присъда и голямата плячка.

Толкова ги мразеше, че плю на тротоара. Запали цигара и я стисна здраво между дебелите си пръсти.

Хосе спря до тротоара наетата лъскава лимузина със затъмнени стъкла. Както винаги, Фич се настани на предната седалка. Докато минаваха край вражеската централа, Хосе също хвърли поглед нагоре, но не каза нищо, защото шефът му мразеше празните приказки. Продължиха покрай Съдебната палата и някогашния универсален магазин, където Фич и съдружниците му поддържаха тайни кабинети с пресни стърготини по пода и евтини мебели под наем.

Край плажа завиха надясно по магистрала 90 и бавно си проправиха път през натовареното движение. Беше петък вечер и казината гъмжаха от посетители, бързащи да пропилеят парите си с надеждата да спечелят ако не днес, то утре. Бавно се отдалечиха от Билокси през Гълфпорт, Лонг Бийч и Пас Крисчън. После брегът остана настрани и скоро колата мина през охраната край една неголяма лагуна.

Крайбрежната вила беше модерна и просторна, ала не разполагаше с плаж. Белосаният дъсчен кей нагазваше в спокойните зеленясали води на Залива, но до най-близката пясъчна ивица имаше цели две мили. До кея бе закотвена шестметрова рибарска лодка. Вилата беше наета на името на петролен магнат от Ню Орлиънс — за три месеца, плащане в брой, никакви въпроси. Временно я използваха като опорен пункт, скривалище и спалня за особено важни личности.

На високата тераса над водата четирима мъже пиеха коктейли и водеха ленив разговор в очакване на посетителя. Макар че обикновено деловите им интереси налагаха да бъдат безмилостни врагове, днес следобед те миролюбиво играха голф, после хапнаха скариди и омари. Сега пиеха и гледаха надолу към черните води. И четиримата мразеха факта, че в петъчната вечер трябва да киснат край Мексиканския залив, далеч от семействата си.

Но предстояха дела, съдбовни дела, които налагаха примирие и правеха играта на голф почти приятна. Всеки от четиримата беше генерален директор на могъща корпорация. Всяка от корпорациите беше сред водещите в страната, всяка се котираше високо на Нюйоркската фондова борса. Най-дребната от тях миналата година бе реализирала продажби за шестстотин милиона, най-едрата — за четири милиарда. Всяка имаше рекордни печалби, солидни дивиденти, щастливи акционери и директори, чиито заплати се изчисляваха в милиони.

Всяка беше конгломерат от различни производства и различни отдели с тлъсти бюджети и невзрачни имена като „Трелко“ или „Смит Гриър“ — имена, създадени с едничката цел да отклонят вниманието от факта, че в действителност това са тютюневи компании и почти нищо друго. Не бе трудно да се открие, че всяка от четирите фирми (Голямата четворка, както ги знаеха във финансовите кръгове) произхожда от едрите тютюневи търговци през деветнайсети век в Южна и Северна Каролина и във Вирджиния. Произвеждаха и железария, царевични пръчици и боя за коса, но щом се копнеше малко под повърхността, незабавно ставаше ясно че истинската печалба идва от цигарите. Разбира се, имаше сливания на фирми, промени на имена и всевъзможни усилия за кокетиране с общественото мнение, но разни сдружения на потребителите, лекарите и дори политиците упорито хвърляха кал по Голямата четворка и се мъчеха да я изолират.