Джон Гришам - Ударът

Всъщност досега не съм се запознал с никого от фирмата, сигурно защото не съм адвокат, а нищо и никакъв помощник. Не представлявам интерес. Младоци като мен лесно идват и лесно си отиват.

Хората тук са много заети и не особено дружелюбни. Бари рядко говори за другите адвокати във фирмата и оставам с твърдото впечатление, че всеки съдебен екип е почти напълно независим. Освен това имам чувството, че да водиш дела под началството на Джонатан Лейк е твърде деликатна работа.

Всяка сутрин Бари пристига в кантората малко преди осем и аз съм принуден да го чакам на входа, докато получа собствен ключ. Очевидно мистър Лейк е много строг спрямо допускането на външни лица. Преди години е имало някаква сложна история с подслушване на телефоните му, докато водел тежък процес срещу една застрахователна компания. Бари ми я разправи, когато помолих за ключ. Каза, че за това ще трябват поне няколко седмици. И проверка с детектор на лъжата.

След като влезем, Бари ме настанява в библиотеката, дава нареждания и отива в кабинета си. През първите дни ме проверяваше на всеки два часа. Изкопирах всички документи по случая „Блек“. Без да му казвам, направих още едно копие и за личния си архив. Привечер на втория ден го изнесох грижливо скътано в новичкото дипломатическо куфарче, подарък от Принс.

Точно според указанията на Бари нахвърлях доста сурово писмо до „Грейт Бенефит“, в което изтъкнах всички съществени факти и многократните умишлени нарушения. Когато секретарката го преписа, излезе цели четири страници. Бари безмилостно окастри писмото и ми го върна в библиотеката. Той е много стегнат и се гордее със способността си за съсредоточаване.

На третия ден най-сетне събрах кураж да попитам секретарката му какво става с моето назначение. Тя беше много заета, но обеща да провери.

Същата вечер двамата с Бари си тръгнахме около девет. Бяхме привършили писмото до „Грейт Бенефит“ — истински шедьовър от три странички, който тепърва щеше да потегли с препоръчана поща и обратна разписка. Бари никога не говори за живота си извън фирмата. Предложих да вземем някъде по една бира и сандвич, но той тутакси ме отряза набързо.

Отскочих до „Йоги“ да хапна нещо. Заведението беше претъпкано с фиркани студенти и Принс лично обслужваше бара. Не изглеждаше много щастлив. Смених го и му препоръчах да изгони двама-трима от най-пияните. Идеята го възхити.

Но вместо да изхвърля досадници, той отпраши към любимата си маса, където адвокатът му Брузър Стоун пушеше цигара подир цигара и залагаше за резултата от някакъв боксов мач. В сутрешните вестници пак го бяха изтипосали и той пак се правеше на ни чул, ни видял. Преди две години ченгетата открили труп в една кофа за боклук зад някакъв бар с голи танцьорки. Покойникът се оказал местен бандит, притежател на значителна част от порнобизнеса в града, който не криел желанието си да навлезе и в танцовите сфери. Нагазил в чужда територия, объркал сделките и главата му хвръкнала. Брузър не би сторил подобно нещо, но ченгетата май са твърдо уверени, че знае кой го е извършил.

Напоследък той редовно виси в „Йоги“, пие като разпран и си шушука с Принс.

Слава богу, вече си имам истинска работа. Почти се бях престрашил да приплача на Брузър.

Днес е петък, четвъртият ми работен ден във фирмата на Лейк. Вече казах на няколко души за кого работя и всеки път изпитвам огромно удоволствие, като чуя как името се търкулва по езика ми. Звучи чудесно. Фирмата на Лейк. Никой не пита коя е. Споменеш ли името, хората веднага се сещат за величествения стар склад и знаят, че там е славният Джонатан Лейк със своята банда от кръвожадни адвокати.

Букър едва не се разплака от умиление. Купи бифтеци и бутилка безалкохолно вино. Шарлийн сготви и пирувахме до полунощ.

Тази сутрин нямах намерение да ставам преди седем, но внезапно някой започва да думка по вратата. Дръжката трескаво трака нагоре-надолу и мис Бърди подвиква:

— Руди! Руди!

Отключвам и тя нахълтва в квартирата.

— Руди. Буден ли си?

Тя стои сред кухничката и ме зяпа. Имам съвсем приличен вид — спортни гащета и тениска. Едва гледам, косата ми стърчи на всички страни. Че съм буден, буден съм, но нищо повече.

Слънцето едва изгрява, а мис Бърди вече има кал по престилката и обувките.

— Добро утро — казвам аз, полагайки отчаяни усилия да говоря любезно.

Тя се ухилва в сиво-жълтеникави тонове и чурулика:

— Събудих ли те?

— Не, тъкмо ставах.