Страхотна далавера, стига да ти се падне. Затова всички адвокати в Мемфис търсят телесни повреди под път и над път. Не ти трябва да имаш съдебен опит — в деветдесет и девет процента от случаите всичко завършва с гражданско споразумение. Номерът е само да заведеш делото.
Все ми е едно какво рекламират. Вълнува ме само дали ще ги уговоря да ме вземат на работа. Една-две минути седя в колата, а дъждът чука по предното стъкло. Бих предпочел да ме претрепят от бой, отколкото пак да влизам в приемни, да се усмихвам топло на секретарките, да бъбря като търговски пътник и да осъществявам най-новите си обходни маневри за стигане до шефовете.
Просто не е за вярване, че го правя.
Имам благовиден предлог да се измъкна от тържествената церемония по завършването — предстоят ми срещи в няколко адвокатски фирми. Убеждавам Букър, че срещите са многообещаващи, но той не ми вярва. Знае, че само чукам по вратите и ръся автобиографии навред из града.
От целия факултет единствено Букър се вълнува дали ще надяна тога и четвъртита шапчица за участие в шоуто. Разочарован е, че няма да дойда. Майка ми лагерува с Ханк нейде из Мейн и гледа как гората се раззеленява. Преди месец й се обадих по телефона, без да споменавам кога ще завърша.
Чух, че церемонията била адски досадна, с безброй речи на словоохотливи стари съдии, които заклеват абсолвентите да обичат правото, да го смятат за благородна професия, да го почитат като ревнива любовница и да изчистят петната, оставени от предишните поколения. Познато до втръсване. По-добре да седя в „Йоги“ и да гледам как Принс залага на коне.
Букър ще е там с цялата фамилия. Шарлийн и хлапетата, нейните родители, неговите родители, дядовци, баби, лели, чичовци, братовчеди. Сигурно ще са страхотна тайфа. С много сълзи и фотографии. Букър е първият колежанин от целия си род, а фактът, че ще завърши право, предизвиква неимоверна гордост. Изкушава ме мисълта да се промъкна сред публиката само за да видя роднините му, когато излезе на сцената. Сигурно бих се разплакал заедно с тях.
Не знам дали семейството на Сара Планкмор ще вземе участие във веселбата, но предпочитам да не рискувам. Нямам сили да си представя как ще позира пред фотоапарата в прегръдките на нежния годеник С. Тод Уилкокс. Под широката тога няма да личи дали вече е надула корема. Аз обаче ще зяпам. Колко и да се мъча, не ще мога да откъсна поглед от нейната талия.
Затова предпочитам да се измъкна от церемонията. Преди два дни Мадлин Скинър ми съобщи под секрет, че всички останали абсолвенти са си намерили някаква работа. Мнозина са приели неизгодни условия. Поне петнайсет души изхвръкват на улицата с твърдото решение да открият самостоятелни кантори и да съдят когото им падне. Заели са пари от роднини и наемат тесни стаички с евтини мебели. Мадлин си води статистика. Знае къде отива всеки от нас. Няма начин да се измъдря с тогата сред сто и двайсет колеги, когато всички знаят, че аз, Руди Бейлър, съм единствената безработна отрепка от целия курс. Все едно да надяна розово наметало и неонова шапчица. Друг път!
Взех си дипломата още вчера.
Церемонията започва в два следобед и точно по същото време прекрачвам прага на адвокатската кантора на Джонатан Лейк. Това ще е първото ми изпълнение „на бис“. Преди около месец бях тук и немощно връчих писмо на секретарката. Сега обаче ще е по-различно. Имам план.
Тия дни попроучих фирмата на Лейк, както я наричат обикновено. Тъй като не обича да дели печалбите, мистър Лейк кара без съдружници. Разполага с дванайсет адвокати, седем от които имат достъп до съдебните зали, а останалите петима са още в категорията „ранни зеленчуци“. Седемте съдебни адвокати са извънредно опитни. Всеки от тях има секретарка, юридически помощник и дори секретарка на помощника. Това се нарича съдебен екип. Всеки екип работи независимо от другите и само Джонатан Лейк има правото да се включва като резервен играч. Той поема каквото си хареса — обикновено случаите с най-добри изгледи за тежка присъда. Много обича да съди акушер-гинеколози за немарливост при раждане, а наскоро спечели цяло състояние в едно дело за вредното въздействие на азбеста.
Всеки адвокат с право да пледира в съда управлява собствения си персонал, може да уволнява и назначава, а освен това отговаря за привличането на нови клиенти. Чух, че почти осемдесет процента от бизнеса на фирмата са дела, прехвърлени от други адвокати — бездомници като мен или например специалисти по недвижимите имоти, които случайно са се натъкнали на пострадал клиент. Приходите на адвоката се определят от няколко фактора, между които и приносът му за разширяване на бизнеса.
Читать дальше