Джон Гришам - Ударът

— Ще им дам да се разберат. Благодаря.

Телефонът звъни и той грабва слушалката. Измъквам се с обемистия си товар.

С мис Бърди сключваме чудна сделка. Тя не си пада много по пазарлъците и явно не се нуждае от пари. Успявам да смъкна наема до сто и петдесет месечно заедно с режийните. Освен това тя ще осигури мебели и за четирите стаи.

Колкото до мен, в добавка към наема поемам задължението да върша разни дребни услуги, най-вече из градината. Ще кося тревата, което й спестява по трийсет долара седмично. Ще подкастрям храстите, ще събирам листата и тъй нататък. Имаше някакви недомлъвки за плевенето, обаче не ги приех сериозно.

Сделката ми изглежда добра и аз се гордея с деловия си подход. Апартаментът заслужава поне триста и петдесет месечно, значи пестя чисти двеста долара. Мисля, че за градината ще ми стигнат по пет часа в седмицата, или общо двайсет часа на месец. При сегашните обстоятелства съвсем не е зле. След три години живот по библиотеките се нуждая от чист въздух и малко физически труд. Никой няма да разбере, че съм градинар. А и така ще бъда по-близо до мис Бърди, нали ми е клиентка.

Договорът е устен, месец за месец, тъй че, ако не ми изнася, мога да напусна.

Не много отдавна търсех по-хубаво жилище, нещо подходящо за преуспяващ млад адвокат. За апартамент с две спални, около деветдесет квадрата, искаха седемстотин долара. И аз бях напълно готов да ги платя. Да, много нещо се промени напоследък.

Сега се прехвърлям в доста спартанска обител, сътворена от мис Бърди и сетне занемарена за десетина години. Холът е скромен, с оранжев мокет и резедави стени. Има още спалня, кухня бокс и отделна столова. Във всяка стая таванът е скосен в различна посока, от което скромната ми квартирка зловещо заприличва на ковчег.

За мен е идеално. Ако мис Бърди не ми досажда много, всичко ще е наред. Тя ме накара да обещая, че няма да има гуляи, музика, жени, пиене, наркотици, кучета и котки. Сама е изчистила пода и стените, изнесла е по-леките вехтории. Докато пъхтя нагоре по стъпалата с оскъдното си имущество, тя буквално се лепва за мен. Сигурен съм, че ме съжалява.

Щом оставям последния кашон, още преди да съм почнал разопаковането, тя настоява да пием кафе в задния двор.

Седим на пейката десетина минути и потта ми едва е позасъхнала, когато мис Бърди обявява, че е време да атакуваме лехите. Плевя до пълно изнемогване. През първите няколко минути тя взима активно участие в работата, после се задоволява само да стои отстрани и да командва.

Спасявам се от градинарската работа едва когато става време да тръгвам към „Йоги“. Тази вечер съм на бара чак до затварянето, което обикновено е около един след полунощ.

Заведението е пълно и за мое отчаяние група колеги са се скупчили около две дълги маси в предния ъгъл. Това е прощална среща на едно от многото студентски дружества, в които никога не съм бил канен. Наричат се „Върховните“ — тайфа надути типове, дето редовно четат „Правен журнал“ и мислят, че са голяма работа. Правят се на загадъчни и недостижими с разни встъпителни ритуали на латински и тям подобни глупости. Почти всички са се запътили към големи фирми или федерални служби. Двама дори ще почват работа в Нюйоркския университет. С две думи, славна компания.

Мъкна им халба след халба и бирата скоро ги хваща. Най-креслив е един запъртък на име Джейкъб Стейпълс, многообещаващ млад адвокат, който още на влизане във факултета преди три години вече владееше изкуството на калните номера. В цялата история на Мемфиския университет не се помни някой да е измислил повече мошеничества. Крал е изпитни теми, укривал е справочници, задигал е курсови работи от колегите, лъгал е преподавателите, за да не пише доклади. Някой ден непременно ще стане милионер. Силно подозирам, че именно Стейпълс се е погрижил да размножи обявата от „Дейли Рипорт“ и да я пръсне из целия факултет. Просто е в неговия стил.

Макар че се мъча да не им обръщам внимание, понякога забелязвам как ме зяпат. На няколко пъти дочувам думата „фалит“.

Аз обаче си гледам усърдно работата и от време на време сръбвам по глътка бира в кафена чаша. В отсрещния ъгъл Принс гледа телевизия и държи „Върховните“ под око. От Флорида предават надбягвания с кучета и той непрекъснато се обзалага. Тази вечер в пиенето и облозите му прави компания неговият адвокат Брузър Стоун, невероятно дебел и широкоплещест мъжага, с гъста прошарена коса и провиснала козя брадичка. Тежи поне сто и петдесет килограма и двамата с Принс приличат на мечоци, приседнали върху камък да похапнат фъстъци.