Джон Гришам - Ударът

Опротивял й е този анцуг, мечтае да го свали. Перат й го всеки ден, но много й е омръзнал. Копнее отново да бъде хубава и си иска своите дрехи. Замисляме как ще проникнем в апартамента и ще й отмъкнем багажа.

Все още не говорим за бъдещето.

Понеделник сутрин. Сега, като богаташ със свободно време, спя до девет, обличам се неглиже и пристигам в кантората в десет. Съдружникът ми усърдно раздига документите по делото „Блек“ и прибира сгъваемите масички, които от месеци задръстваха приемната. И двамата се хилим и кикотим за най-дребното нещо. Напрежението се изпари. Свършихме си работата и е време да злорадстваме. Той изтичва да купи кафе, седим на бюрото ми и наново преживяваме онези най-честити мигове.

Дек ми е изрязал статията от вчерашния „Мемфис Прес“ за в случай, че ми потрябва още едно копие. Благодаря му, може и да ми потрябва, макар че вкъщи си имам цяла дузина от тоя брой. Заел съм изцяло първа страница на „Метро“ — сред колоните на прекрасно описания ми триумф се мъдри възголемичка снимка на моя милост, както съм седнал на бюрото. Вчера цял ден не можах да откъсна очи от себе си. Вестникът е влязъл в триста хиляди домове. Такава слава с пари не се купува.

Пристигнали са няколко факса. Два от съученици с поздравления и шеговити намеци за заеми. Един много сладък от Мадлин Скинър, дето навремето ми търсеше работа. И два от Макс Лойбърг. Първият е копие на кратка статия за присъдата в някакъв чикагски вестник. Във втория ми изпраща материал с вчерашна дата от вестник в Кливланд. Той описва надълго и нашироко процеса „Блек“, после разказва за растящите неприятности в „Грейт Бенефит“. Вече разследват компанията най-малко в седем щата, включително и в Охайо. Навред из цялата страна са заведени дела от притежатели на полици, а се очакват и много други. Предполага се, че мемфиската присъда ще отприщи поток от процеси.

Ха-ха-ха! Наслаждаваме се на нещастието, което причинихме. Заливаме се от смях, като се сетим как М. Уилфред Кийли разглеждаше финансовите отчети и се мъчеше да открие къде са му парите. Ами сигурно са там някъде вътре.

Цветарят пристига с разкошен букет — Букър Кейн и момчетата от фирмата на Марвин Шанкъл ни поздравяват.

Очаквах телефонът да прегрее от обажданията на хора, търсещи солидна правна защита. Ама засега немее. Дек каза, че имало две обаждания преди десет, но едното било грешка. Не се притеснявам.

В единайсет звъни Киплър и аз се прехвърлям на чистия телефон да не би Дръмонд още да подслушва. Иска да ми разкаже интересна история, в която можело и аз да се намеся. Миналия понеделник, преди да започне процесът, докато ни беше събрал в кабинета си, казах на Дръмонд, че съм готов на споразумение срещу един милион и двеста. Дръмонд изпръхтя презрително и отидохме на процес. Явно не е успял да предаде тази оферта на клиента си, който сега твърди, че щял да се замисли сериозно над предложението ми. Не се знае дали щяхме да постигнем споразумение в онзи момент, но погледнато от днешна дата, милион и двеста се преглъщат много по-лесно от петдесет милиона и двеста. Във всеки случай компанията сега заявява, че сме щели да го постигнем, и обвинява адвоката си, великия Лио Ф. Дръмонд, в непростимо прегрешение, задето е пропуснал или не е пожелал да им предаде офертата ми.

Ъндърхол, юристът им, цяла сутрин разговарял по телефона ту с Дръмонд, ту с Киплър. Компанията е бясна, чувства се унижена и обидена и явно си търси изкупителна жертва. Отначало Дръмонд отрекъл да е имало такова предложение от моя страна, но Киплър му подлял вода. И тук вече опирало до мен. Може би щели да поискат клетвена декларация, в която да се изложат фактите според моите спомени. На драго сърце, казвам аз. Мигом ще седна да я натракам.

„Грейт Бенефит“ вече се е отказала от услугите на Дръмонд и „Тинли Бринт“, но можело да стане и по-страшно. Ъндърхол е споменал, че ще съдят адвокатската фирма за небрежно отношение към клиента. И тогава тежко й! Като всички фирми „Тинли Бринт“ има застраховка срещу такива искове, но тя не може да е безгранична. Полица за 50 000 000 долара е нещо нечувано. Петдесетмилионната грешка на Лио Дръмонд ще има жестоки последици за финансите на фирмата.

При тази вест не мога да сдържа усмивката си. Като затварям, предавам разговора на Дек. Идеята „Брилянтин“ да бъде съдена от една застрахователна компания ни развеселява страхотно.

После звъни Купър Джаксън. Той и приятелите му тази сутрин са завели дело във Федералния съд в Шарлот. Представляващ над двайсет притежатели на полици, изиграни от „Грейт Бенефит“ през деветдесет и първа, годината на голямата измама. Иска да ме посети в кантората, когато ми е удобно, и да прегледа моето досие. По всяко време, казвам, по всяко време.