Джон Гришам - Ударът

Гледам залеза и си мечтая. Въздухът е свеж, но много студен. Може би утре ще започна да осъзнавам истинския размер на онова, което направих. Засега ме сгрява мисълта, че душата ми се поочисти от насъбраната злоба. Близо година живях с изгаряща омраза към незнайната твар „Грейт Бенефит“. Тровех се с черна ненавист към работещите там — ония, заради чиито действия си отиде невинна жертва. Надявам се, че Дони Рей почива в мир. Сигурно някой ангел ще му разкаже какво се е случило днес.

Те бяха опровергани и разобличени. Вече не ги мразя.

Кели си откъсва парченце пица с вилицата и гризе от него. Устните й са все още подути, бузите и челюстите я болят. Седим на леглото, опрели гърбове на стената и изтегнали напред крака. Кутията с пицата е между нас. Гледаме уестърн с Джон Уейн. Екранът на малкото сони, поставено върху скрина, е доста наблизо. Стаята е тесничка. Кели е облечена със сив анцуг на бос крак. Виждам малкия белег на десния глезен, който й счупи онзи тип миналото лято. Измила е косата си и я е вързала на конска опашка. Лакирала е ноктите си в светлочервено. Опитва се да бъде весела и разговорлива, но при тези болки е трудно да се веселиш. Така че не си говорим много. Никога не съм си патил от истински побой и ми е трудно да си представя шока след това. Лесно е да разбереш физическата болка, но не и душевната мъка. Чудя се кога ли е решил да спре, за да се възхити на онова, което е сътворил.

Опитвам се да не мисля за това. Не сме говорили за него, а и не смятам да го обсъждаме. Откакто са връчили документите на Клиф, ни вест, ни кост от него.

Тук Кели се е запознала с една жена на средна възраст, майка на три поотраснали деца, която е толкова изплашена и потисната, че не може и едно просто изречение да върже. Живее в съседната стая. Тук е съвсем спокойно и тихо. Кели е излизала от стаята си само веднъж, да подиша чист въздух на верандата отзад. Опитала се да чете, но й било трудно. Лявото й око все още е затворено, а дясното от време на време сълзи. Лекарят е казал, че няма сериозни увреждания.

На няколко пъти се разплаква и аз постоянно й обещавам, че това ще е последният побой. Никога няма да се повтори отново. Дори ако трябва сам да му светя маслото. И го казвам съвсем сериозно. Ако се доближи до нея, мисля, че направо ще му пръсна мозъка.

Арестувайте ме. Обвинете ме. Организирайте процес срещу мен. Докарайте дванайсет души в ложата на съдебните заседатели.

Не й споменавам за присъдата. Както седя с нея в тази тъмна стаичка и гледам Джон Уейн да препуска на кон, ми се струва, че от обявяването й са изминали много дни и съм километри надалеч от съдебната зала на Киплър.

И точно тук искам да остана.

Дояждаме пицата и се сгушваме по-близо един до друг. Държим се за ръце като деца. Трябва много да внимавам — тя е насинена от главата до петите.

Филмът свършва, следват новините в десет часа. Изведнъж ме обхваща тръпка на любопитство — дали ще споменат делото „Блек“? След неизбежните вести за насилия и убийства и след първото прекъсване за реклами водещият оповестява тежко:

— Днес в една от залите на Мемфиския съд се случи нещо нечувано и невиждано. Съдебните заседатели по едно гражданско дело присъдиха рекордното наказателно обезщетение от петдесет милиона долара, което да се изплати от застрахователната компания „Грейт Бенефит“ със седалище Кливланд, Охайо. А ето го и Родни Фрейт от мястото на събитието.

Тук мога само да се усмихна. Родни Фрейт се появява веднага — предава на живо пред Съдебната плата на окръг Шелби, в която, разбира се, от часове няма жива душа.

— Арни, преди около час разговарях с Полин Макгрегър, секретарка в съда, която потвърди, че днес следобед около четири часа съдебните заседатели от осма зала — залата на съдията Тайрън Киплър — са присъдили същинско обезщетение от двеста хиляди долара и наказателно обезщетение от петдесет милиона. Говорих и със съдията Киплър, който отказа да застане пред камерата, но съобщи, че делото било по отказ за изплащане на застраховка от страна на „Грейт Бенефит“. Друго не пожела да каже. Сподели и че, доколкото знае, това е най-голямата присъда, произнасяна досега в щата Тенеси. Разговарях с няколко адвокати от града и никой никога не е чувал за присъда с подобни размери. Лио Ф. Дръмонд, адвокат на ответника, не пожела да коментира. Руди Бейлър, адвокат на ищеца, не беше тук, за да коментира случая. От мен толкова, Арни.

Арни бързо превключва на някаква тежка катастрофа по шосе № 55.