Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Софи го гледаше объркано.

— Нима рицарите тамплиери са били унищожени? Мислех, че тамплиерски братства съществуват и досега.

— Така е, но под различни имена. Въпреки лъжливите обвинения на Климент и всичките му усилия да ги изтреби, рицарите имали могъщи съюзници и някои успели да избягат от чистките на Църквата. Истинската цел на папата била тамплиерската съкровищница от документи, които очевидно били източник на могъществото на ордена, само че те му се изплъзнали през пръстите. Документите отдавна били поверени на тайнствените създатели на Тамплиерския орден, Ордена на Сион, чиято потайност ги защитила от удара на Църквата. Когато опасността нараснала, една нощ братята изнесли документите с тамплиерските кораби в Ла Рошел.

— Къде?

Лангдън сви рамене.

— Отговорът на тази загадка е известен единствено на Ордена на Сион. Тъй като документите до ден днешен остават обект на постоянни проучвания и спекулации, се смята, че неколкократно са били местени. Предполага се, че се намират някъде в Обединеното кралство.

Софи неспокойно го погледна.

— От почти хиляда години се носят легенди за тази тайна — продължи професорът. — Цялата съкровищница от документи, тяхната сила и тайната, която разкриват, са известни с общото наименование Сангреал. За него са написани стотици книги и малко загадки са пораждали толкова силен научен интерес сред историците, колкото Сангреал.

— Сангреал ли? Тази дума има ли нещо общо с френската „sang“ и испанската „sangre“ — „кръв“?

Робърт кимна. „Кръв, наистина“ — помисли си той. Кръвта беше гръбнакът на Сангреала, ала не така, както навярно предполагаше Софи.

— Легендата е сложна, но най-важното е, че Орденът пази доказателството и чака благоприятния исторически момент, за да разкрие истината.

— Каква истина? Каква тайна може да е толкова важна?

Лангдън дълбоко си пое дъх и отправи поглед към похотливо надничащия от сенките подземен свят на Париж.

— Думата „Сангреал“ е много древна, Софи. През годините тя се е развила в друго… по-съвременно име. — Той замълча за миг. — Когато ти го кажа, ще разбереш, че вече знаеш много за него. Всъщност почти всички на света са чували историята на Сангреал. Изражението на Софи издаваше съмнение.

— Никога не съм чувала за него.

— Естествено, че си чувала — усмихна се Робърт. — Само че под името „Светия Граал“.

Софи напрегнато се вторачи в лицето на Лангдън. „Той се шегува.“

— Светия Граал ли?

Професорът сериозно кимна.

— Името „Светия Граал“ произлиза от средновековната дума „Сангреал“, която постепенно се разделила на две думи.

„Светият Граал.“ Софи се изненада, че веднага не е забелязала лингвистичната връзка. Въпреки това твърдението на Лангдън не й се струваше логично.

— Мислех, че Светият Граал е чаша . А ти току-що ми каза, че Сангреал е съкровищница от документи, които разкриват някаква тъмна тайна.

— Да, но документите от Сангреала са само половината от съкровищницата на Светия Граал. Те са скрити със самия Граал… и разкриват неговото истинско значение. Документите осигурили могъществото на рицарите тамплиери, тъй като страниците разкривали истинския характер на Граала.

„Истинския характер на Граала ли?“ Софи се обърка още повече. Беше смятала, че Светият Граал е чашата, от която пил на Тайната вечеря Иисус и в която по-късно Йосиф Ариматейски събрал кръвта му на разпятието.

— Светият Граал е чашата на Христос — каза тя. — Съвсем просто е.

— Според Ордена на Сион, Софи, Светият Граал изобщо не е чаша — като се наведе към нея, прошепна Лангдън. — Братята твърдят, че легендата за Граала — с други думи за чашата — всъщност е находчиво съчинена алегория. А именно, че в историята за Граала чашата е метафора за нещо друго, нещо много по-могъщо. — Той замълча за миг. — И това нещо идеално се вписва във всичко, което тази нощ се опитва да ни съобщи дядо ти, включително всичките му символични алюзии за свещената женственост.

Все още неуверена, Софи долови в търпеливата усмивка на Робърт, че съчувства на скептицизма й. И все пак очите му оставаха сериозни.

— Но ако Светият Граал не е чаша, какво е тогава? — попита тя.

Лангдън очакваше този въпрос, ала се колебаеше точно как да й отговори. Ако не изложеше фактите в съответния исторически контекст, Софи щеше да изпадне в пълно озадачение — същото изражение бе видял на лицето на издателя си преди няколко месеца, когато му беше предал работния план на последната си книга.