Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Докато Лангдън подреждаше мислите си, за да разкаже на Софи за Ордена на Сион, таксито влезе през залесения вход на парка и се насочи на запад по настланата с павета улица. Професорът не можеше да се съсредоточи, тъй като нощните обитатели на гората вече се появяваха от сенките и демонстрираха стоката си под блясъка на фаровете. Пред тях две голи до кръста тийнейджърки ги стрелнаха с изпепеляващи погледи. Зад момичетата обилно намазан с масло чернокож мъж по прашки се завъртя и се надупи. До него пищна блондинка повдигна минижупа си, за да покаже, че всъщност не е жена.

„Господи!“ Лангдън се извърна и дълбоко си пое дъх.

— Разкажи ми за Ордена на Сион — повтори Софи.

Той кимна. Чудеше се откъде да започне. Историята на братството обхващаше повече от хиляда години… удивителна хроника за тайни, изнудване, предателства и дори жестоки мъчения в ръцете на някой разгневен папа. Робърт не можеше да си представи по-нелеп фон за историята, която се готвеше да разкаже.

— Орденът на Сион е основан в Ерусалим през хиляда деветдесет и девета година от френския крал Жофроа дьо Буйон непосредствено след като превзел града — каза той.

Приковала поглед в него, Софи кимна.

— Твърди се, че крал Жофроа притежавал велика тайна — тайна, която родът му пазел още от времето на Христа. Тъй като се боял, че тайната му може да се изгуби, когато той умре, крал Жофроа основал тайно братство — Ордена на Сион — и го натоварил да съхранява тайната, като я предава от поколение на поколение. — Лангдън замълча за миг. — През годините, прекарани в Ерусалим, Орденът научил за тайни документи, заровени под развалините на Иродовия храм, който бил построен върху руините на Соломоновия храм. Вярвало се, че тези документи потвърждават могъщата тайна на Жофроа и са толкова важни, че Църквата няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с тях.

На лицето на Софи се изписа скептично изражение.

— Орденът се заклел да изрови тези документи изпод развалините на храма и завинаги да ги пази, за да не позволи тайната да умре. За тази цел братството създало военна организация, група от деветима рицари, наречена Орден на нищите рицари на Христа и Соломоновия храм. — Професорът отново направи пауза. — По-известни като рицарите тамплиери.

Софи го погледна изненадано.

Лангдън бе чел достатъчно лекции за тамплиерите, за да знае, че почти всички на света са чували за тях, поне повърхностно. За учените тамплиерската история представляваше несигурен свят, в който фактите, легендите и заблудите бяха дотолкова преплетени, че извличането на чистата истина се смяташе за почти невъзможно. Той се колебаеше дори само да споменава за тамплиерите в лекциите си, защото това неизбежно водеше до канонада от сложни въпроси, свързани с всевъзможни теории за заговори.

— Казваш, че орденът на тамплиерите бил основан от Ордена на Сион, за да намерят някакви тайни документи, така ли? Мислех, че е създаден, за да защитава Светите земи.

— Масова заблуда. Идеята за закрила на поклонниците само скривала истинската цел на тамплиерите, а именно да изровят документите от руините на Храма.

— И намерили ли са ги?

Лангдън се усмихна.

— Никой не знае със сигурност, обаче всички учени са единодушни за едно: рицарите са открили нещо сред развалините… нещо, което ги направило невъобразимо богати и могъщи.

Той набързо изложи общоприетите научни факти от историята на тамплиерите, според която по време на Втория кръстоносен поход в светите земи рицарите се представили пред крал Балдуин II като закрилници на християнските поклонници по пътищата. Въпреки че не получавали заплащане и били положили обет за бедност, тамплиерите поискали от краля разрешение да се заселят в конюшните под развалините на Храма. Крал Балдуин изпълнил молбата им и рицарите намерили подслон в разрушената сграда.

Странният им избор, поясни Лангдън, съвсем не бил случаен. Рицарите вярвали, че документите, които търсел Орденът, са заровени дълбоко под руините — под светая светих, свещеното помещение, което се вярвало, че е обитавано от самия Бог. Буквално самият център на еврейската вяра. В продължение на почти цяло десетилетие деветимата тамплиери живели в развалините и в пълна тайна копали в здравата скала.

Софи вдигна поглед.

— Нали каза, че открили нещо?

— Със сигурност — потвърди Робърт и обясни, че им били нужни девет години, ала накрая рицарите намерили каквото търсели. Те изнесли съкровището от Храма и заминали за Европа, където сякаш за миг станали невероятно могъщи. Никой не бил сигурен дали тамплиерите са изнудвали Църквата, или тя просто се опитала да купи мълчанието на ордена, но папа Инокентий II незабавно издал безпрецедентна була, която осигурявала на рицарите безгранична власт и ги обявявала за „закон сами по себе си“ — самоуправляваща се войска, независима от крале и прелати. Получил картбланш от Църквата, орденът започнал да расте с изумителна бързина, и по численост, и по политическа сила, придобивайки огромни владения в десетки страни. Рицарите давали кредити на банкрутирали крале и взимали лихва, с което положили основите на съвременното банкерство и още повече увеличили богатството и влиянието си. До началото на XIV век папската була помогнала на тамплиерите да придобият прекалено голяма власт и папа Климент V решил, че трябва да направи нещо. Действайки заедно с френския крал Филип IV, Светият отец замислил хитроумно скроен план, за да смаже ордена и да заграби съкровищата му. И главно да си присвои тайните, с които рицарите можели да изнудват Църквата. С военна маневра, достойна за ЦРУ, папа Климент тайно разпратил запечатани писма, която хората му из цяла Европа трябвало едновременно да разпечатат в петък, 13 октомври 1307 година. Призори на 13 октомври документите били отворени и ужасяващото им съдържание било прочетено. В писмото си Климент твърдял, че му се явил Бог и го предупредил, че рицарите тамплиери са еретици, виновни в сатанизъм, хомосексуализъм, оскверняване на кръста, содомия и други богохулни злодеяния. Господ му наредил да пречисти света, като залови всички рицари и ги измъчва, докато не изповядат греховете си. Макиавелистката операция на папата била изпълнена с абсолютна прецизност. В този ден били арестувани безброй рицари, подложили ги на безмилостни мъчения и накрая ги изгорили на клада като еретици. Отражения на тази трагедия все още могат да се открият в съвременната култура — петък тринадесети все още се смята за нещастна дата.