Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Квадратен кръст. Точно като този на ключа.“ Въображението му заработи на бързи обороти — той си представяше какво може да открият. Светия Граал. Едва не се засмя гласно на това абсурдно хрумване. Смяташе се, че поне от 1500 година Граалът е някъде в Англия, скрит в тайно помещение под някоя от многобройните тамплиерски черкви.

„Епохата на великия магистър Леонардо да Винчи.“ За да запази важните си документи, през първите векове след погрома Орденът бил принуден многократно да ги мести. Днес историците предполагаха, че след донасянето му от Ерусалим в Европа Граалът е бил пазен на шест места. За Последен път го бяха „виждали“ през 1447 година — многобройни свидетели разказваха за пожар, който едва не унищожил документите преди пренасянето им в четири грамадни сандъка, носени от по шестима души. Това бяха последните сигурни сведения за него. Само от време на време се шушукаше, че бил скрит във Великобритания, земята на крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

Където и да се намираше обаче, оставаха два важни факта.

„Леонардо е знаел къде се намира Граалът. Това скривалище сигурно е същото и до днес.“ Поради тази причина мнозина продължаваха да се занимават с картините и дневниците на великия италиански художник с надеждата да се натъкнат на скрити указания за местонахождението на Граала. Едни смятаха, че планинският фон на Мадоната на скалите отговарял на някакви осеяни с пещери хълмове в Шотландия. Други твърдяха, че разположението на апостолите в „Тайната вечеря“ било код. Трети настояваха, че според рентгеновите анализи Мона Лиза първоначално била нарисувана с лазуритен медальон на Изида, който по-късно да Винчи решил да скрие. Лангдън никога не бе виждал доказателства за този медальон, нито можеше да си представи каква е връзката със Светия Граал, и все пак любителите на историите за Граала все още до втръсване обсъждаха проблема в интернет клубове и чатруми. „Всеки си пада по заговорите.“

А заговорите бяха безкрайни. В последно време естествено това беше поразителното откритие, че под пластовете боя на знаменитото Леонардово „Поклонение на влъхвите“ се криела мрачна тайна. Италианският изкуствовед Маурицио Серацини бе установил смущаващата истина през април 2002 година и новината беше отекнала достатъчно силно, за да се появи още същата седмица в „Ню Йорк Таймс Магазин“ под заглавието „Прикритието на Леонардо“.

Серацини без съмнение бе открил, че докато сиво-зелената скица на „Поклонението“ наистина била дело на Леонардо, самата картина не била от него. Всъщност някакъв анонимен художник оцветил скицата на да Винчи години след неговата смърт. Много по-обезпокоително обаче било онова, което се криело под боята на самозванеца. Инфрачервената рефлектография и рентгетовият анализ показвали, че докато запълвал скицата на Леонардо, този измамник подозрително се отклонявал от оригинала… сякаш за да скрие истинското намерение на автора. Все още не бе известно какъв е бил действителният характер на скицата. Въпреки това засраменото ръководство на флорентинската галерия „Уфици“ незабавно беше пратило картината в склада оттатък улицата. Сега посетителите на Леонардовата зала в галерията намираха на предишното място на „Поклонението“ заблуждаваща и извинителна табела.

Леонардо да Винчи си оставаше голямата загадка на странния подземен свят на съвременните търсачи на Граала. Неговите произведения сякаш всеки момент щяха да разкрият някаква тайна, която обаче така и си оставаше скрита, може би под пласт боя, може би закодирана пред погледите на всички — ако наистина съществуваше. Многобройните мъчителни податки не бяха нищо друго, освен празно обещание, оставено, за да ядосва любопитните и да кара Мона Лиза многозначително да се подсмихва.

— Възможно ли е ключът да е за скривалището на Светия Граал? — попита Софи и въпросът й върна Лангдън в настоящето.

Смехът му прозвуча принудено, дори за самия него.

— Абсурд. Освен това се смята, че Граалът е скрит някъде в Британия, а не във Франция. — Той набързо й разказа историята.

— Обаче Граалът изглежда единственото рационално заключение — настоя Софи. — Имаме ключ, носещ герба на Ордена на Сион, оставен ни от член на братството. А както току-що ми обясни, братята са пазители на Светия Граал.

Робърт знаеше, че твърдението й е логично, и все пак интуитивно не можеше да го приеме. Носеха се слухове, че братята са се заклели някой ден да върнат Граала във Франция, ала не съществуваха исторически доказателства, които да предполагат, че това наистина се е случило. Даже Орденът наистина да бе успял да го направи, адресът Рю Хаксо 24 близо до тенискортовете не звучеше като последно скривалище на такава тайна.