Дан Браун - Шифърът на Леонардо

— Нямаше да ми я разкриеш, така ли? — въздъхна Тибинг. — Разочарован съм и съм изненадан, Робърт, че не съзнаваш до каква степен си ми длъжник. Моята задача щеше да е много по-проста, ако с Реми ви бяхме очистили в Шато Вилет. Вместо това аз рискувах всичко, за да постъпя по-благородно.

— Това ли ти е благородството? — Лангдън кимна към револвера.

— Сониер е виновен — отвърна Тибинг. — Той и неговите сенешали излъгаха Сила. Иначе лесно щях да се сдобия с ключовия камък. Как да предположа, че великият магистър ще положи такива усилия, за да ме измами и да остави ключовия камък на отчуждилата се от него внучка? — Тибинг стрелна Софи с презрителен поглед. — Човек, напълно недостоен да съхранява това знание, поради което се нуждае от специалист по символика за гледачка. — Англичанинът отново се обърна към Лангдън.

— За щастие, Робърт, твоята поява ме улесни. Вместо ключовият камък завинаги да остане в депозитната банка, ти го взе оттам и го донесе в дома ми.

„Къде другаде можех да избягам? — помисли си професорът. — Общността на историците на Граала е малка и с Тибинг отдавна се познавахме.“

На лицето на Тибинг се изписа самодоволна гримаса.

— Когато научих, че Сониер ви е оставил предсмъртно писмо, разбрах, че ви е известна ценна информация на Ордена. Не бях сигурен дали е самият ключов камък, или насоки къде да го откриете. Но полицията ви преследваше по петите и подозирах, че може да се изтърсите в дома ми.

Лангдън го погледна гневно.

— Ами ако не бяхме дошли?

— Бях готов да ви подам ръка за помощ. Така или иначе, ключовият камък идваше в Шато Вилет. Фактът, че ми го донесохте в ръцете, само доказва, че моята кауза е справедлива.

— Какво?! — ужаси се Робърт.

— Сила трябваше да проникне в Шато Вилет и да вземе ключовия камък от вас — и да ви извади от играта, без да пострадате и без да ме поставя под подозрение в съучастничество. Когато видях колко са сложни шифрите на Сониер обаче, реших да продължа да ви използвам. Щом научих достатъчно, за да се справя сам, по всяко време можех да накарам Сила да открадне ключовия камък.

— „Темпъл“ — смаяна от предателството му, ахна Софи.

„Започват да загряват“ — помисли си Тибинг. Още отначало знаеше, че в „Темпъл“ не са погребани рицари, и все пак привидната му връзка със стихотворението се оказа удобна примамка, за да вземе ключовия камък. Фалшивото отвличане вървеше гладко до импровизираната заплаха на Лангдън да разбие цилиндъра в каменния под. Тогава Реми изпадна в паника и глупаво показа лицето си. „Единственият, който можеше да ме уличи!“ Сила замъкна Тибинг навън, без да подозира истинската му самоличност. После се намеси Реми и хлабаво го завърза в купето на лимузината. Въжетата и изолирбандът бяха за заблуда — заради Сила. Когато Реми вдигна преградата, Тибинг се развърза и се обади на монаха по телефона. С фалшивия френски акцент, който използваше още отначало, той прати Сила в Opus Dei. По-късно анонимно го издаде на полицията.

„Едно слабо място по-малко.“

С другото слабо място имаше проблем. Реми . Отчаяно се съпротивляваше срещу този изход, ала накрая французинът започна да става опасен. „Всяко търсене на Граала иска жертви.“ Най-чистото решение го очакваше в мокрия бар на лимузината — бутилка, малко коняк и кутия фъстъци. Прахът на дъното на кутията беше достатъчен. Когато Реми спря на Хорс Гардс Уей, Тибинг се прехвърли отпред. След няколко минути пак се върна в купето, унищожи уликите и накрая отиде за изпълни последната фаза от задачата си.

Уестминстърското абатство се намираше наблизо и макар че патериците му задействаха детектора за метал, охраната не знаеше какво да прави. Да го помолят да остави патериците и да мине през портала с пълзене ли? Или да обискират сакатото му тяло? Тибинг показа на смутените пазачи много по-лесно решение — релефно орнаментирана карта, представяща го като рицар на кралството. Нещастниците за малко да се изпопребият, докато го въвеждаха в абатството.

Докато гледаше озадачените Лангдън и Нево, Тибинг се бореше с желанието да им разкрие как гениално е използвал Opus Dei в маневрите си, които скоро щяха да доведат до гибелта на цялата Църква. Това щеше да почака. В момента имаше по-важна работа.

— Mes amies 87 87 Приятели (фр.). — Б. пр. — на безупречния си френски заяви той. — Vous ne trouvez pas le Saint-Graal, c’est le Saint-Graal qui vous trouve. — Англичанинът ce усмихна. — Общият ни път не може да е по-ясен. Граалът ни намери.