Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Лангдън и Софи не можеха да откъснат удивените си погледи от насочения към тях револвер.

— С това само си осигурявам цялото ви внимание — каза Тибинг. — Ако исках да ви убия, вече щяхте да сте мъртви. Когато нощес влязохте в дома ми, рискувах всичко, за да пощадя живота ви. Аз съм човек на честта и съм се заклел пред самия себе си да жертвам само онези, които са предали Сангреала.

— Какви ги говориш? — попита Лангдън. — Какво означава това „предали Сангреала“?

— Открих една ужасна истина — заяви англичанинът. — Разбрах защо документите от Сангреала така и не са били разгласени на света. Научих, че в крайна сметка Орденът на Сион решил да не ги разкрива. Затова хилядолетието отмина, без да се случи нищо, затова нищо не се промени, когато навлязохме в Края на дните.

Лангдън отвори уста, готов да възрази.

— Орденът е получил святата задача да сподели истината — продължи Тибинг. — Да разкрие документите от Сангреала, когато настъпи Краят на дните. Векове наред хора като Леонардо, Ботичели и Нютон са рискували всичко, за да защитят документите и да изпълнят тази задача. И сега, в самия момент на истината, Жак Сониер се отказа. Човекът, удостоен с най-голямата отговорност в християнската история, изклинчи от дълга си. Реши, че моментът не е подходящ. — Той се обърна към Софи. — Сониер изневери на Граала. Изневери на Ордена. Изневери на паметта на всички поколения, които са се жертвали, за да направят възможен този миг.

— Вие ли? — Софи яростно впери в него зелените си очи. — Вие ли сте виновен за убийството на дядо ми?

Тибинг се намръщи.

— Дядо ви и неговите сенешали бяха предатели на Граала.

Софи усети, че дълбоко от душата й блика гняв. „Той лъже!“ Гласът на англичанина беше безмилостен.

— Дядо ви се е продал на Църквата. Очевидно е, че са му оказали натиск, за да запази истината в тайна.

Софи поклати глава.

— Църквата нямаше абсолютно никакво влияние върху дядо ми!

Тибинг студено се засмя.

— Мила моя, Църквата има хилядолетен опит в оказването на натиск върху хората, които заплашват да разкрият лъжите й. Още от Константиново време тя успешно крие истината за Мария Магдалина и Иисус. Не бива да се изненадваме, че точно сега пак е открила начин да остави света в неведение. Църквата може вече да не праща кръстоносци да колят неверниците, обаче влиянието й е не по-малко убедително. И не по-малко коварно. — Той замълча за миг, сякаш за да подчертае следващите си думи. — Госпожице Нево, дядо ви от известно време искаше да ви каже истината за вашето семейство.

Софи ахна.

— Откъде знаете?

— Методите ми нямат значение. Важното е сега да проумеете следното. — Британският историк дълбоко си пое дъх. — Майка ви, баща ви, баба ви и брат ви не загинаха в катастрофа.

Обзета от дълбоко вълнение, Софи отвори уста да отговори, ала не можа. Лангдън поклати глава.

— Какви ги говориш, Лий?

— Това обяснява всичко, Робърт. Всичко си отива на мястото. Историята се повтаря. Когато е трябвало да запази Сангреала в тайна, Църквата никога не се е колебала да убива. С наближаващия Край на дните, убийството на най-близките хора на великия магистър праща съвсем ясно послание. Мълчи, иначе вие със Софи сте следващите.

— Било е автомобилна катастрофа — изпелтечи Софи. Мъката от детството й отново бликна в душата й. — Катастрофа!

— Приказки, за да защитят невинността ви — отвърна Тибинг. — Помислете, така само двама души от семейството остават невредими — великият магистър на Ордена и неговата единствена внучка — идеалната двойка, осигуряваща властта на Църквата над братството. Мога само да си представя ужаса, който през тези последни години е всявала в дядо ви Църквата, заплашвайки да убие и вас , ако той посмее да разгласи документите от Сангреала, заплашвайки да довърши започнатата работа, ако Сониер не принуди Ордена да не изпълни древната си клетва.

— Лий, не разполагаш с никакви доказателства, че Църквата има нещо общо със смъртта на онези хора, нито че това е повлияло върху решението на Ордена да запази тайната! — вече видимо ядосан, възрази Лангдън.

— Доказателство ли? — викна Тибинг. — Искаш доказателство за въздействие върху Ордена, така ли? Новото хилядолетие настъпи, и все пак светът си остава в неведение! Това не е ли достатъчно доказателство?

В ехото на думите му Софи чу да говори друг глас. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейство.“ Тя усети, че трепери. Възможно ли бе това да е истината, която беше искал да й разкрие дядо й? Че семейството й е било убито? Какво всъщност знаеше за катастрофата, отнела живота на близките й? Само откъслечни подробности. Дори репортажите във вестниците бяха мъгляви. Катастрофа? Приказки? Внезапно си спомни прекалената грижовност на дядо си. Като малка той почти не я оставяше сама. Дори когато беше заминала да учи в университета, бе усещала бдителния му поглед. Зачуди се дали през целия й живот не са я пазили братя от Ордена.