Дан Браун - Метеоритът

Внимателно се вторачи във водата и доскорошното му самодоволство отстъпи мястото си на внезапно шеметно объркване. Той запримигва, отново се втренчи и после бързо погледна към другия край на купола — към пресцентъра на петдесет метра от него, където се веселяха хората. Знаеше, че не могат да го видят. „Трябва да кажа на някого за това!“

Пак се обърна към водата и се зачуди какво да им каже. Дали не беше зрителна измама? Някакво странно отражение?

Колебливо прекрачи кръга на оранжевите конуси и приклекна до ръба на басейна. Водата бе на метър и двадесет под равнището на леда и той се наведе, за да погледне по-добре. Да, определено имаше нещо странно. Не можеше да не се забележи, и все пак го бе видял едва след като бяха угасили осветлението в купола.

Изправи се. Непременно трябваше да съобщи на някого. Припряно закрачи към пресцентъра, ала само след няколко крачки спря. „Божичко!“ Обърна се към дупката и се ококори. Току-що беше разбрал.

— Невъзможно! — изпелтечи той.

И все пак знаеше, че това е единственото обяснение. „Мисли — каза си Мин. — Трябва да има по-логична причина. — Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше. — Няма друго обяснение!“ Не можеше да повярва, че НАСА и Корки Марлинсън са пропуснали нещо толкова невероятно. Но не се оплакваше.

„Защото това е голямото откритие на Уейли Мин!“

Разтреперан от възбуда, палеонтологът се втурна към най-близкото работно място и намери мензура. Трябваше му само малка водна проба. Никой нямаше да повярва!

— Като разузнавателна свръзка на Белия дом — почна Рейчъл Секстън, като се мъчеше да овладее треперещия си глас, докато говореше на множеството на екрана пред нея, — сред задълженията ми е да пътувам до политически горещи точки по света, да анализирам деликатни ситуации и да докладвам на президента и персонала на Белия дом.

Точно под косата й изби капка пот. Рейчъл я избърса и мислено прокле президента, че не я бе предупредил за това представяне.

— Никога досега пътуванията ми не са ме отвеждали на толкова необичайно място. — Тя сковано посочи тясното пространство около себе си. — Ако щете вярвайте, в момента ви говоря от Северния полярен кръг. Намирам се на ледник, дебел близо сто метра.

Усети озадаченото очакване, излъчващо се от лицата на екрана пред нея. Те очевидно разбираха, че не са събрани в тесния за толкова хора Овален кабинет без причина, но никой от тях не можеше да си представи какво общо има това с Полярния кръг. По челото и отново изби пот.

„Стегни се, Рейчъл. Това ти е работата“.

— Тази вечер за мен е голяма чест да говоря пред вас. Изпитвам гордост и… на първо място, вълнение.

Неразбиращи погледи.

„Майната му — помисли си тя и ядосано избърса потта. — Да не съм си го измислила?“ Знаеше какво би казала майка й: когато се съмняваш, просто изплюй камъчето! Тази стара поговорка въплъщаваше едно от фундаменталните убеждения на майка й — че всички предизвикателства могат да се преодолеят, като кажеш истината какъвто и да е резултатът. Рейчъл дълбоко си пое дъх, изправи гръб и погледна право в камерата.

— Съжалявам, ако се чудите как може да се потя в такъв студ, но… малко съм нервна.

Лицата пред нея за миг сякаш потрепнаха. Чу се откъслечен нервен смях.

— Освен това вашият шеф ме предупреди само десетина секунди преди да ме изправи пред всичките си служители. Това бойно кръщение не беше представата ми за първото ми посещение в Овалния кабинет.

Този път повече смях.

— И… — тя погледна към долния край на екрана — определено не съм си представяла, че ще седя на бюрото на президента… камо ли върху него!

Тези думи предизвикаха вече искрен смях и широки усмивки.

Рейчъл започна да се отпуска. „Просто направо им го кажи“.

— Положението е следното. — Най-после отново можа да познае гласа си. Спокоен и ясен. — Миналата седмица президентът Херни отсъстваше от прожекторите на медиите не поради липса на интерес към предизборната си кампания, а защото беше зает с друго нещо. Много по-важно.

Рейчъл замълча за миг и огледа публиката.

— В ледения шелф дълбоко в арктическия кръг беше направено научно откритие. Президентът ще съобщи на света за него на пресконференция в осем часа тази вечер. Откритието принадлежи на група всеотдайни американци, които напоследък претърпяха поредица неуспехи и заслужават щастието най-после да им се усмихне. Говоря за НАСА. Сигурно ще сте горди да научите, че президентът с очевидна прозорлива увереност винаги твърдо е стоял зад НАСА в трудните моменти. И сега верността му ще бъде възнаградена.