Дан Браун - Метеоритът

Делта Две наблюдаваше образа, пращан от микроробота.

— Трябва да го видиш — каза той.

Делта Едно се приближи. В купола цареше пълен мрак, освен в северния край при трибуната. Всичко останало се различаваше само като очертания.

— Това не е нищо. Само проверяват телевизионните си прожектори за довечера.

— Проблемът не е в осветлението. — Делта Две посочи тъмния кръг в центъра на леда — пълната с вода дупка, от която бяха извадили метеорита. — Ето това е проблемът.

Делта Едно се вторачи в отвора. Той бе заобиколен с оранжеви конуси и повърхността на водата изглеждаше спокойна.

— Не виждам нищо.

— Пак погледни. — С помощта на джойстика Делта Две спусна микроробота към дупката.

Когато проучи тъмната вода по-внимателно, Делта Едно забеляза нещо, което го накара смаяно да подскочи.

— Какво е това, по дяволите?…

Делта Три също се приближи. И той изглеждаше поразен.

— Боже мой. Това шахтата на метеорита ли е? Нормално ли е водата да прави така?

— Не — промълви Делта Едно. — Определено не.

Въпреки че се намираше в голяма метална кутия на пет хиляди километра от Вашингтон, Рейчъл Секстън изпитваше същата нервност, все едно я бяха повикали в Белия дом. Мониторът на видеофона пред нея показваше кристално ясен образ на президента Зак Херни, седнал в свързочната зала пред президентския герб. Дигиталната аудио връзка беше безупречна и освен почти недоловимото забавяне той все едно бе в съседната стая.

Разговорът им беше оживен и откровен. Президентът изглеждаше доволен, макар изобщо да не бе изненадан от благоприятното мнение на Рейчъл за откритието на НАСА и за решението му да използва обаятелния Майкъл Толанд като говорител. Херни беше в отлично настроение.

— Сигурен съм, ще се съгласите, че в един идеален свят значението на това откритие щеше да е чисто научно — вече по-сериозно продължи президентът. Замълча, наведе се напред и лицето му изпълни екрана. — За съжаление, ние не живеем в идеален свят и този триумф на Управлението ще се превърне в политически мач още щом го оповестя.

— Като се има предвид категоричното доказателство и хората, които сте поканили да го потвърдят, не мога да си представя, че публиката или някой ваш опонент може да направи нещо друго, освен да приеме това откритие за доказан факт.

Херни се подсмихва почти тъжно.

— Моите политически опоненти ще повярват в онова, което видят, Рейчъл. Опасявам се обаче, че това, което ще видят, няма да им хареса.

Тя забеляза, че президентът грижливо не споменава името на баща й. Говореше за „опозиция“ и „политически опоненти“.

— И смятате, че опозицията ще ви обвини в заговор просто от политически съображения, така ли? — попита младата жена.

— Такава е природата на играта. За да хвърли съмнение, някой само трябва да каже, че това откритие е политическа измама, замислена от НАСА и Белия дом, и ето ти на, ще ме изправят пред следствие. Вестниците ще забравят, че НАСА е открила доказателство за извънземен живот, и медиите ще се юрнат да търсят улики за заговор. За съжаление, всякакви инсинуации за заговор, свързани с това откритие, ще имат отрицателни последици за науката, Белия дом, НАСА и честно казано, за страната.

— И тъкмо затова сте отложили оповестяването, докато не получите пълно потвърждение и от авторитетни цивилни учени.

— Целта ми е да представя данните по такъв неопровержим начин, че всякакъв цинизъм да бъде задушен още в зародиш. Искам това откритие да получи овациите, които заслужава.

Рейчъл интуитивно предусети какво предстои. „Какво иска от мен?“

— Очевидно вие сте в състояние да ми помогнете — продължи Херни. — Вашият опит като аналитик и връзките ви с моя опонент осигуряват изключителна правдоподобност на отношението ви към това откритие.

Обзе я растящо разочарование. „Иска да ме използва… точно както предвиди Пикъринг!“

— Затова ви моля лично да потвърдите откритието — официално, като разузнавателна свръзка на Белия дом… и като дъщеря на моя опонент.

Това беше. Всички карти бяха свалени.

„Херни иска да потвърдя откритието“.

Рейчъл наистина бе смятала, че Зак Херни е над такъв род долнокачествена политика. Публичното потвърждение от нейна страна незабавно щеше да превърне метеорита в личен въпрос за баща й и сенаторът нямаше да може да атакува достоверността на откритието, без да оспори думите на родната си дъщеря — смъртна присъда за семейните му заигравки.