Дан Браун - Метеоритът

„Той иска да я включи в ефир“ — помисли си Толанд.

Не че го обвиняваше — Рейчъл щеше да е идеално допълнение към групата специалисти. Освен че бе красива, тя излъчваше достъпна уравновесеност и самоувереност, каквито Толанд рядко бе срещал у жена. Но пък повечето жени, които познаваше, бяха от света на телевизията: — или безпощадни бизнесдами, или разкошни ефирни „личности“, които не притежаваха тъкмо тази черта.

Толанд тихо се отдалечи от тълпата шумни служители на НАСА и навлезе в лабиринта от пътеки в купола. Зачуди се къде ли са изчезнали другите цивилни учени. Ако се чувстваха дори наполовина толкова уморени, колкото него, сигурно бяха в спалната част и подремваха преди големия момент. В далечината пред себе си видя кръга оранжеви конуси около пустата шахта на метеорита. В купола сякаш закънтяха глухи гласове на далечни спомени. Толанд се опита да ги пропъди.

„Забрави призраците — напомни си той. Често го измъчваха в такива мигове, когато беше уморен или самотен — мигове на личен триумф или празник. — Тя трябваше да е с теб в този момент“. Сам в мрака, Толанд отново потъна в миналото.

Силия Бърч бе неговата любима в колежа. На един Свети Валентин той я заведе в любимия й ресторант. Накрая келнерът й поднесе десерта — роза и пръстен с диамант. Силия веднага разбра. Със сълзи на очи изрече една-единствена дума и направи Майкъл Толанд най-щастливия човек на света.

— Да.

Изпълнен с очаквания, той купи малка къща край Пасадина, където Силия си намери работа като учителка по природознание. Въпреки че заплатата й беше скромна, това все пак бе някакво начало, а и бяха близо до океанографския институт „Скрипс“ в Сан Диего, където Толанд преследваше мечтата на живота си на борда на един научноизследователски кораб. Работата му изискваше да отсъства по три-четири дни, но завръщанията му винаги бяха страстни и вълнуващи.

По време на плаванията си Толанд започна да записва на видео някои свои приключения за Силия и да прави кратки документални филми за работата си на кораба. След едно пътуване се върна със зърнесто домашно видео, заснето през люка на подводница — странна хемотропична сепия, за чието съществуване не бе подозирал никой. Записът беше придружен от ентусиазиран коментар.

„В тези дълбини живеят буквално хиляди неизвестни видове! — въодушевено говореше той. — Ние едва сме се докоснали до повърхността! Тук долу има тайни, каквито направо не можем да си представим!“

Силия бе омагьосана от възбудата и стегнатото научно обяснение на мъжа си. Без много да му мисли, тя показа записа на учениците си и той мигновено се превърна в хит. Други учители я молеха да им го даде назаем. Родители искаха да го презапишат. Изглежда, всички с нетърпение чакаха следващата серия. А после на Силия й хрумна гениална идея. Тя се обади на една своя приятелка от колежа, която работеше в Ен Би Си, и й прати записа.

След два месеца Майкъл Толанд помоли Силия да се разходят заедно по Кингман Бийч, тяхното любимо място, където ходеха, за да споделят надеждите и мечтите си.

— Искам да ти кажа нещо — прошепна той.

Силия спря и хвана съпруга си за ръце. Водата плискаше краката им.

— Какво?

Толанд кипеше от възбуда.

— Миналата седмица ми се обадиха от Ен Би Си. Смятат, че трябва да започна да водя океанографски документален сериал. Това е страхотно! Искат догодина да направя пилотната серия! Можеш ли да повярваш?

Тя го целуна. Лицето й сияеше.

— Вярвам. Ще бъдеш невероятен.

След половин година двамата плаваха край Каталина. Тя започна да се оплаква от болки в корема. Няколко седмици не им обръщаха внимание, но накрая положението стана нетърпимо и Силия отиде да се изследва. Вълшебният живот на Толанд за един миг се превърна в адски кошмар. Силия беше болна. Тежко болна.

— Напреднал стадий на лимфома — казаха лекарите. — Рядко се среща на тази възраст, но определено не е нещо уникално.

Силия и Толанд обиколиха безброй клиники и болници, консултираха се с множество специалисти. Отговорът винаги бе един и същ. Нелечимо заболяване.

„Няма да го приема!“ Толанд незабавно напусна работа в „Скрипс“, забрави за документалния си сериал в Ен Би Си и насочи цялата си енергия и любов към оздравяването на жена си. Тя също се бореше и понасяше болките с издръжливост, която го караше да я обича още повече. Водеше я на дълги разходки по Кингман Бийч, готвеше й здравословни храни и й разказваше за нещата, които ще правят заедно, щом оздравее. Ала Силия не оздравя.