Дан Браун - Метеоритът

Рейчъл се опита да си спомни неговото обяснение за образуването на хондрулите.

— Ти каза, че причина за образуването им е бързото нажежаване и охлаждане в космоса, нали така?

Корки въздъхна.

— Хондрулите се образуват, когато охладената в космоса скала внезапно се нагорещи до полутечно състояние — някъде около хиляда петстотин и петдесет градуса. После скалата пак трябва да изстине бързо. Тогава течните джобове се втвърдяват в хондрули.

Толанд се вгледа в приятеля си.

— Този процес не може ли да се развие на Земята?

— Невъзможно — отвърна Корки. — На нашата планета няма такива температурни разлики, за да се получи толкова бърза промяна. Тук става дума за ядрената топлина и абсолютната нула на космоса. Тези крайности просто не съществуват на Земята.

— Поне не в природата — обади се Рейчъл.

Астрофизикът се обърна към нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Защо нажежаването и охлаждането да не се е случило на Земята, но в изкуствени условия? — попита тя. — Скалата може да е била овъглена с двигател с водородна киша и после бързо да е била охладена в криогенна камера.

Корки я зяпна.

— Изкуствени хондрули?!

— Просто предположение.

— Смехотворно — заяви той и вдигна метеоритния образец пред очите й. — Да не си забравила? Тия хондрули безспорно датират отпреди сто и деветдесет милиона години. — Гласът му стана покровителствен. — Доколкото ми е известно, преди сто и деветдесет милиона години никой не е разполагал с двигатели с водородна киша и криогенни охладители.

„Хондрули или не, доказателствата се трупат — помисли си Толанд. От няколко минути мълчеше, силно обезпокоен от последното откритие на Рейчъл за овъглената кора. Макар и поразително дръзка, нейната хипотеза беше отворила всевъзможни нови врати и го бе подтикнала да разсъждава в нови посоки. — Ако обясним овъглената кора… какви други възможности дава това?“

— Защо се умълча? — попита го Рейчъл.

Толанд я погледна. За миг на приглушеното осветление на самолета видя в очите й мекота, която му напомни за Силия. Отърси се от спомените и уморено въздъхна.

— А, просто си мислех…

Тя се усмихна.

— За метеоритите ли?

— За какво друго?

— Разглеждаш всички свидетелства и се опитваш да ги пресееш, така ли?

— Нещо такова.

— Някакви идеи?

— Нищо сериозно. Безпокои ме това, че много данни бяха компрометирани в светлината на оная шахта под леда.

— Йерархията на свидетелствата е като къщичка от карти — каза Рейчъл. — Измъкни основната си презумпция и всичко става нестабилно. Местонахождението на метеорита беше основна презумпция.

„Определено“.

— Когато пристигнахме, директорът ми каза, че бил открит в плътна матрица от тривековен лед и че бил по-плътен от всяка скала в района, което приех за логично доказателство, че скалата трябва да е паднала от космоса.

— Както и всички ние.

— Макар и убедителни, средните стойности на никеловото съдържание очевидно не са категорично доказателство.

— Близо са — обади се Корки, който явно следеше разговора.

— Но не точно.

Той се съгласи с неохотно кимване.

— И въпреки че са поразително странни, тези невиждани досега космически буболечки всъщност може да не са нищо повече от изключително древни дълбокоморски ракообразни.

Рейчъл кимна.

— А сега и овъглената кора…

— Не ми е приятно да го кажа — Толанд погледна Корки, — обаче започва да ми се струва, че доказателствата против метеоритния произход на скалата стават повече от свидетелствата в полза на тази теория.

— Науката не се гради на предчувствия — възрази астрофизикът. — А на доказателства. Хондрулите в тази скала определено са метеоритни. Съгласен съм с двама ви, че всичко, което видяхме, е изключително смущаващо, но не можем да пренебрегнем тези хондрули. Доказателствата са преки, докато доказателствата против са косвени.

Рейчъл се намръщи.

— Тогава?

— Хондрулите доказват, че става въпрос за метеорит. Единственият въпрос е защо някой го е напъхал под леда.

На Толанд му се искаше да вярва в здравата логика на приятеля си, ала усещаше, че нещо просто не е наред.

— Не изглеждаш убеден, Майк — рече Корки.

Океанологът въздъхна.

— Не знам. Две от три не е зле, Корки. Но нещата се сведоха до едно от три. Струва ми се, че пропускаме нещо.

„Пипнаха ме — помисли си Крис Харпър и потръпна, когато си представи килията в затвора. — Сенатор Секстън знае, че съм излъгал за софтуера на ПОСП“.