Дан Браун - Метеоритът

Гейбриъл се наведе напред.

— Продължавайте.

— Марджъри Тенч ми каза, че по чист късмет Белият дом се натъкнал на убедителни геологически доказателства — огромен метеорит. Един от най-големите досега. Такъв метеорит щял да е голяма находка за НАСА.

— Почакайте! Искате да кажете, че някой вече е знаел за метеорита преди да го открие ПОСП ли?

— Да. ПОСП няма нищо общо с това откритие. Директорът знаеше за съществуването на метеорита. Просто ми даде координатите и ми каза да преместя ПОСП над ледения шелф, за да изглежда, че сателитът е направил откритието.

— Шегувате се.

— Така реагирах и аз, когато ме помолиха да участвам в измамата. Те отказаха да ми разкрият как са открили метеорита, но госпожица Тенч твърдеше, че нямало значение и че това било идеална възможност да замажем моето фиаско със софтуера. Ако съм се престорел, че ПОСП е открил метеорита, НАСА щяла да може да обяви сателита за така необходимия успех и да даде едно рамо на президента преди изборите.

Гейбриъл бе изумена.

— И естествено не сте можели да заявите, че ПОСП е открил метеорит, преди да сте съобщили, че проблемите със софтуера за регистриране на аномалии са решени.

Харпър кимна.

— Оттам и лъжата на пресконференцията. Принудиха ме. Бяха безмилостни. Напомниха ми, че именно аз съм провалил всички — че президентът е финансирал моя проект, НАСА са вложили дългогодишен труд в него, а сега аз съм съсипал всичко с някаква програмна грешка.

— И сте се съгласили да им помогнете.

— Нямах избор. Ако откажех, с кариерата ми щеше да е свършено. А и ако не бях оплескал тоя софтуер, ПОСП наистина щеше да открие метеорита. Затова тогава лъжата ми се стори дребна. Съвсем невинна. Оправдах се пред себе си, като си казах, че софтуерът и без това ще бъде поправен след няколко месеца, когато излети совалката и че просто съобщавам този факт предварително.

Гейбриъл подсвирна с уста.

— Невинна лъжа, за да се възползвате от откриването на метеорита, а?

На Харпър му призляваше само като си помислеше за това.

— Така или иначе… направих го. Изпълних заповедта на директора, дадох пресконференция, на която съобщих, че съм открил решение на софтуерния дефект, изчаках няколко дни и преместих ПОСП над посочените от Екстром координати на метеорита. След това трябваше да мина по съответния канален ред, затова се обадих на директора на СНЗ и докладвах, че ПОСП е открил аномалия в плътността на шелфа. Дадох му координатите и му казах, че аномалията е достатъчно плътна, за да е метеорит. НАСА веднага прати малка група, за да сондира мястото. И тогава операцията стана строго секретна.

— Значи до тази вечер не сте имали представа, че съдържа фосили, така ли?

— Никой тук нямаше представа. Всички бяхме смаяни. Сега хората ме обявяват за герой, защото съм открил доказателство за извънземни форми на живот, а аз не знам какво да им отговоря.

Гейбриъл дълго мълча, вперила твърдите си черни очи в Харпър.

— Но щом ПОСП не е открил метеорита в леда, откъде управителят е знаел за съществуването му?

— Открил го е друг човек.

— Друг човек ли? Кой?

Харпър въздъхна.

— Един канадски геолог, Чарлз Брофи — изследовател на остров Елзмир. Сондирал шелфа и случайно открил огромен метеорит в леда. Пратил съобщение по радиостанцията и НАСА го засякла.

Гейбриъл зяпна.

— Но тоя канадец не е ли бесен, че НАСА му отнема находката?

— Не. — Харпър потръпна. — По удобно стечение на обстоятелствата той е мъртъв.

Майкъл Толанд затвори очи и се заслуша в буботенето на двигателите. Беше се отказал да мисли за метеорита, докато не се върнат във Вашингтон. Според Корки хондрулите били категорично доказателство — скалата в шелфа можела да е само метеорит. Рейчъл се бе надявала, че докато се приземят, ще имат окончателно заключение, което да изложат на Уилям Пикъринг, ала логическите й експерименти бяха стигнали до задънената улица с хондрулите. Колкото и подозрителни да бяха свидетелствата, изглеждаше автентичен.

„Така да е“.

Рейчъл очевидно бе потресена от преживяното в океана. Издръжливостта й обаче удивляваше Толанд. Сега се беше съсредоточила върху непосредствения проблем — опитваше се да открие начин да опровергае или да докаже автентичността на метеорита и да разбере кой е искал да ги убие.

През по-голямата част от полета тя бе седяла до него. Беше му приятно да разговаря с нея, въпреки мъчителните обстоятелства. Преди няколко минути бе отишла в тоалетната и сега Толанд с изненада установяваше, че вече му липсва. Зачуди се откога не му е липсвало женско присъствие — друга жена освен Силия.