Дан Браун - Метеоритът

— Залозите значително се повишиха — каза диспечерът. — Внимателно ме слушайте. Ще ви дам тези инструкции само веднъж.

Високо над Северен Мейн един реактивен Г4 летеше към Вашингтон. Майкъл Толанд и Корки Марлинсън напрегнато наблюдаваха Рейчъл Секстън, която им обясняваше новата си теория за повишеното съдържание на водородни йони в овъглената кора на метеорита.

— НАСА има изпитателен полигон, казва се Плъм Брук — започна тя. Не можеше да повярва, че ще говори за това. Никога не беше разкривала класифицирана информация, но като се имаха предвид обстоятелствата, Толанд и Корки имаха право да научат. — Плъм Брук по същество представлява изпитателна камера за най-радикалните нови двигателни системи на НАСА. Преди две години написах обобщение за един нов проект, с който се експериментираше там — нещо, наречено „двигател с цикъл на разширяване“.

Корки я погледна подозрително.

— Тези двигатели съществуват само на теория. На хартия. Никой не експериментира с тях. Дотогава остават още десетилетия.

Рейчъл поклати глава.

— Съжалявам, Корки, НАСА има прототипи. И ги тестуват.

— Какво?! — Астрофизикът, изглежда, все още се съмняваше. — Тези двигатели работят с течен кислород-водород, който замръзва в космоса и това прави двигателя безполезен за НАСА. Те твърдят, че дори няма да се опитат да построят такъв, докато не преодолеят проблема със замръзването.

— Преодолели са го. Оставили са кислорода и са превърнали горивото във „водородна киша“, някакъв вид криогенно гориво, състоящо се от чист водород в полузамръзнало състояние. Получава се изключително мощно и чисто горене. Ако НАСА изстреля кораб на Марс, сигурно ще използват такова.

Корки се смая.

— Невъзможно.

— Напротив — възрази Рейчъл. — Писала съм доклад за това на президента. НАСА искаше официално да оповести водородната киша като голям успех, обаче моят шеф настояваше Белият дом да принуди Управлението да го засекрети.

— Защо?

— Не е важно. — Тя нямаше намерение да разкрива повече тайни, отколкото се налагаше.

Истината бе, че Пикъринг искаше да засекрети успеха с водородната киша, за да се справи с един все по-голям проблем за националната сигурност, за който знаеха малцина — тревожното развитие на китайската космическа техника. Китайците разработваха военна ракетна площадка, която възнамеряваха да дават под наем на онези, които дават най-много — а повечето от тях бяха врагове на Съединените щати. Това не вещаеше нищо добро за националната сигурност на страната. За щастие НРС знаеше, че китайците работят върху обречена двигателна система, и Пикъринг не виждаше основание да ги осведоми за по-обещаващия двигател на НАСА.

— Искаш да кажеш, че НАСА разполага с двигателна система, която работи с чист водород, така ли? — нервно попита Толанд.

Рейчъл кимна.

— Нямам точните цифри, обаче температурата на отработените газове на тези двигатели сигурно е няколко пъти по-висока от всичко друго досега. Наложи се НАСА да разработи всевъзможни нови материали за дюзи. — Тя замълча за миг. — Ако поставят голяма скала зад такъв двигател, хипергорещите пламъци ще я обгорят. И ще се получи овъглена кора.

— О, я стига! — изпъшка Корки. — Пак ли се връщаме на хипотезата за фалшивия метеорит?

Толанд внезапно се заинтригува.

— Всъщност това е интересна идея. Все едно да поставиш камък на космодрума под излитаща космическа совалка.

— Боже, помогни ми — измърмори Корки. — Летя в един самолет с идиоти.

— Корки — обърна се към него Толанд. — Чисто хипотетично: доставената в полето на отработените газове скала ще притежава същите особености като метеорит, нали? Ще има същите вдлъбнатини и обтичане на стопен материал.

— Предполагам — неохотно призна астрофизикът. — И чистото водородно гориво на Рейчъл няма да остави химически следи. Само водород. Повишено съдържание на водородни йони в овъглената кора.

Приятелят му въздъхна.

— Виж, ако тия двигатели наистина съществуват и работят с водородна киша, предполагам, че такова нещо е възможно. Но е изключително малко вероятно.

— Защо? — попита океанологът. — Процесът ми се струва сравнително елементарен.

Рейчъл кимна.

— Трябва ти само скала с фосили на сто и деветдесет милиона години. Обгаряш я с двигател с водородна киша и я заравяш в леда. И получаваш метеорит.

— За някой турист може би, но не и за учен от НАСА! — заяви Корки. — Остава да обясниш присъствието на хондрулите!