Дан Браун - Метеоритът

— Не, аз…

— Ето предложението на сенатора. Той ще си държи устата затворена за вашите лъжи, ако му съобщите името на високопоставения ръководител на НАСА, с когото сте присвоявали средства.

Крис Харпър се опули.

— Какво? Не съм присвоявал никакви средства!

— Съветвам ви да внимавате какво говорите. Сенатската комисия вече от месеци събира информация. Наистина ли смятате, че двамата можехте да останете незабелязани? Да фалшифицирате документи и да пренасочвате средства на НАСА към частни сметки? Лъжите и незаконното присвояване могат да ви вкарат в затвора, доктор Харпър.

— Не съм извършил такова нещо!

— Твърдите, че не сте излъгали за ПОСП ли?

— Не, твърдя, че не съм присвоявал пари!

— Значи признавате, че наистина сте излъгали за ПОСП.

Харпър я зяпна, онемял за миг.

— Оставете лъжите. — Гейбриъл махна с ръка. — Сенатор Секстън не се интересува от въпроса за лъжите ви на пресконференцията. Свикнали сме с това. Открили сте метеорит, на никой не му пука как точно. Въпросът е присвояването на средства. Той трябва да обвини някой от висшите ешелони на НАСА. Просто му кажете с кого работите и той изцяло ще свали обвиненията от вас. Можете да не усложнявате нещата и да ни кажете кой е другият, иначе сенаторът ще се раздрънка за дефектния софтуер и за лъжата ви.

— Блъфирате. Няма никакви присвоени средства.

— Вие сте ужасен лъжец, доктор Харпър. Виждала съм материалите. Вашето име е навсякъде по уличаващите документи.

— Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства!

Гейбриъл въздъхна разочаровано.

— Поставете се на мое място, доктор Харпър. Мога да стигна само до две заключения. Или че ме лъжете, както излъгахте на онази пресконференция. Или че казвате истината и някой влиятелен човек в Управлението ви използва като изкупителна жертва за собствените си престъпления.

Това предположение накара Харпър да се замисли. Гейбриъл си погледна часовника.

— Офертата на сенатора важи един час. Можете да се спасите, като му съобщите името на ръководителя на НАСА, с когото сте присвоявали пари на данъкоплатците. Вие не го интересувате. Иска голямата риба. Явно въпросната личност има влияние в НАСА — успял е да запази името си в тайна и да остави вас за изкупителна жертва.

Харпър поклати глава.

— Лъжете.

— Искате ли да го заявите пред съда?

— Естествено. Ще отрека всичко.

— Под клетва ли? — презрително изсумтя Гейбриъл. — Ами ако отречете и че сте излъгали за софтуера на ПОСП? — Сърцето й биеше бясно, докато се взираше в очите му. — Внимателно обмислете възможностите си, доктор Харпър. Американските затвори са изключително неприятни.

Харпър отвърна на погледа й и Гейбриъл се помоли ученият да се огъне. За миг й се стори, че зърва пламъчета на капитулация, но когато Харпър отговори, гласът му звучеше като стомана.

— Госпожице Аш, вие ловите риба в мътна вода — с блеснали от гняв очи заяви той. — И двамата знаем, че никой в НАСА не присвоява средства. В тази стая лъжете само вие.

Гейбриъл се напрегна. Харпър продължаваше да я гледа ядосано. Прииска й се да се обърне и да избяга. „Ти се опита да изработиш ракетен специалист. Какво очакваше, по дяволите?“ Тя се насили да остане, дори вирна брадичка.

— Знам само, че съм виждала уличаващите документи — които категорично доказват, че вие и някой друг присвоявате средства на НАСА — с престорена увереност и равнодушие към неговата позиция отвърна Гейбриъл. — Сенаторът просто ми нареди да дойда и да ви дам възможност да предадете съучастника си, вместо да разследват само вас. Ще му предам, че предпочитате да рискувате и да се изправите пред съда. Можете да кажете на съдията същото, каквото казахте на мен — че не присвоявате средства и не сте излъгали за софтуера на ПОСП. — Тя се усмихна студено. — Но след онази неубедителна пресконференция, която дадохте преди две седмици, кой знае защо, се съмнявам. — Младата жена се обърна и закрачи през сумрачната лаборатория. Зачуди се дали затворът всъщност не очаква нея, а не Харпър.

Отдалечаваше се с високо вдигната глава и очакваше ученият да я повика. Мълчание. Тя отвори металната врата и излезе в коридора. Надяваше се асансьорите тук да не са със служебни карти като във фоайето. Беше изгубена. Въпреки всичките й усилия Харпър не бе захапал стръвта. „Може да е казал истината на пресконференцията за ПОСП“ — помисли си Гейбриъл.

Металната врата зад нея с трясък се отвори.