Дан Браун - Метеоритът

Рейчъл беше забравила за тези бразди. Наистина изглеждаше, че камъкът е паднал през въздуха.

— Не могат ли да се получат при изригване на вулкан?

Корки поклати глава.

— Изгарянето е прекалено чисто.

Младата жена погледна Толанд.

Океанологът кимна.

— Съжалявам, имам известен опит с вулкани, и над, и под водата. Корки е прав. Вулканичният материал е замърсен с десетки токсини — въглероден двуокис, серен двуокис, водороден сулфид, хлороводород — всичко това щеше да се види при електронните ни анализи. Независимо дали ни харесва, или не, тази овъглена кора е резултат от чисто атмосферно горене.

Рейчъл въздъхна и отново се загледа през илюминатора. „Чисто горене“. Изразът натрапчиво остана в ума й. Тя се обърна към Толанд.

— Какво означава „чисто горене“?

Той сви рамене.

— Просто, че под електронен микроскоп не виждаме следи от гориво и затова разбираме, че нагряването се дължи на кинетична енергия и триене, а не на химически или ядрени компоненти.

— Щом не сте открили следи от гориво, какво сте открили? По-конкретно какъв е съставът на овъглената кора?

— Открихме точно това, което очаквахме — заяви Корки. — Чисти атмосферни елементи. Азот, кислород, водород. Никакъв нефт. Никаква сяра. Никакви вулканични киселини. Нищо особено. Само нещата, които се срещат при падане на метеорити в атмосферата.

Рейчъл се отпусна назад и се съсредоточи. Астрофизикът се наведе към нея и я погледна.

— Моля те, само не ми казвай, че според новата ти теория НАСА е взела фосилизирана скала в космическа совалка и я е хвърлила на Земята с надеждата никой да не забележи огненото кълбо, огромния кратер и експлозията!

Не се бе сетила за това, макар че беше интересно като предположение. Не правдоподобно, но въпреки това интересно. Всъщност мислите й бяха по-близо до Земята. „Само естествени атмосферни елементи. Чисто горене. Вдлъбнатини от падане във въздуха“. В ума й проблесна бледа светлинка.

— Съотношението на атмосферните елементи, които сте регистрирали — каза тя. — Точно като при всички други метеорити с овъглена кора ли е?

Корки като че ли се опита да заобиколи въпроса.

— Защо питаш?

Рейчъл видя, че се колебае, и пулсът й се ускори.

— Не е същото, нали?

— Има научно обяснение.

Сърцето на Рейчъл се разтуптя бясно.

— Случайно да сте установили необикновено високо съдържание на един конкретен елемент?

Толанд и Корки сепнато се спогледаха.

— Да — потвърди астрофизикът, — но…

— Не беше ли йонизиран водород?

Той се облещи.

— Откъде знаеш?!

Толанд също изглеждаше изумен.

Рейчъл ги погледна.

— Защо никой не ми го спомена?

— Защото има напълно задоволително научно обяснение! — заяви Корки.

— Цялата съм слух.

— Има повишен процент йонизиран водород, защото е преминал през атмосферата близо до Северния полюс, където магнитното поле на Земята предизвиква необикновено голяма концентрация на водородни йони.

Рейчъл се намръщи. После каза:

— За съжаление аз имам друго обяснение.

Четвъртият етаж на сградата на НАСА не бе толкова внушителен, колкото фоайето — дълги стерилни коридори с врати, разположени на равни разстояния. Коридорът пустееше. Ламинирани табелки сочеха на всички страни.

Гейбриъл тръгна към ПОСП. След като мина през няколко дълги коридора, стигна до тежка двукрила стоманена врата. Надписът гласеше:

Вратата бе заключена и се отваряше със служебна карта и шифър. Гейбриъл долепи ухо до студения метал. 3а миг й се стори, че чува гласове. Спореха. А може би не. Запита се дали просто да не започне да блъска по вратата, докато някой не я пусне да влезе. За съжаление, планът й да се справи с Крис Харпър изискваше малко по-фин подход. Огледа се за друг вход, ала не забеляза. До вратата имаше сервизна ниша и Гейбриъл се вмъкна в нея. Потърси връзка с ключове или електронна карта. Нямаше. Само метли и парцали. Върна се при входа и пак долепи ухо до метала. Този път определено чу гласове. Усилваха се. И стъпки. Ключалката изщрака.

Гейбриъл нямаше време да се скрие. Отскочи настрани и се долепи до стената. Няколко души забързано я подминаха. Разговаряха високо. Изглежда, бяха ядосани.

— Какво му става на Харпър, по дяволите? Мислех, че ще е на седмото небе!