Дан Браун - Метеоритът

— Госпожице Аш! — извика Харпър. — Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства. Аз съм честен човек!

Сърцето на Гейбриъл отново се разтуптя. Тя си наложи да продължи да върви. Само безразлично сви рамене и отвърна през рамо:

— И въпреки това излъгахте на пресконференцията.

Мълчание. Гейбриъл вървеше по коридора.

— Почакайте! — разнесе се гласът на Харпър. Той тичешком я настигна, лицето му беше пребледняло. — Тая работа с присвоените средства — сниши глас ученият. — Струва ми се, че знам кой я е инсценирал.

Гейбриъл спря. Чудеше се дали го е чула вярно. Обърна се колкото можеше по-бавно и небрежно.

— И очаквате да повярвам, че някой го е инсценирал, така ли?

Той въздъхна.

— Кълна се, че не знам нищо за присвояване на средства. Обаче щом срещу мен има улики…

— Купища.

Нова въздишка.

— Тогава всичко е инсценирано. За да ме дискредитират, ако се наложи. И може да го е направил само един човек.

— Кой?

Харпър я погледна в очите.

— Лорънс Екстром ме мрази.

Гейбриъл се смая.

— Директорът на НАСА?!

Ученият мрачно кимна и каза:

— Той ме принуди да излъжа на пресконференцията.

Въпреки че метановата горивна система на самолета „Оурора“ действаше с половин мощност, Делта Форс се носеха в нощта със скорост, три пъти по-голяма от тази на звука — над три хиляди и двеста километра в час. Постоянното пулсиране на импулсно-детонационните вълнови двигатели зад тях придаваше на пътуването хипнотичен ритъм. На тридесет метра под тях диво кипеше океанът, шибан от вакуумната опашка на самолета, която засмукваше петнадесетметрови стълбове към небето и образуваше дълги успоредни водни стени.

„Това е причината да свалят от въоръжение СР-71 «Блакбърд»“ — помисли си Делта Едно.

„Оурора“ бе един от онези секретни самолети, за чието съществуване не трябваше да знае никой, ала знаеха всички. Дори по канал „Дискавъри“ бяха направили предаване за неговите изпитания на езерото Грум в Невада. Никога нямаше да се разкрие дали изтичането на информация се дължи на честите „земетръси“, чувани чак в Лос Анджелис, на факта, че го беше видял работник на петролна платформа в Северно море, или на гафа на чиновниците, които бяха оставили описание на „Оурора“ в официалния бюджет на Пентагона. Нямаше значение. Вече се знаеше: американската армия разполага със самолет, развиващ шест маха, който отдавна се бе издигнал от чертожната дъска в небесата.

Построената от „Локхийд“ летателна машина приличаше на сплескана бейзболна топка. Дълга тридесет и три и широка осемнадесет метра, тя имаше заоблени очертания с кристална патина от термоплочи почти като на космическа совалка. Скоростта се дължеше главно на новата горивна система, известна като „импулсно-детонационен вълнов двигател“, който гореше чист пулверизиран течен водород и оставяше в небето специфична импулсна инверсионна следа. Поради тази причина летеше само нощем.

Тази вечер войниците от Делта Форс се прибираха у дома по заобиколен маршрут. Въпреки това щяха да изпреварят жертвите си. С тази скорост щяха да пристигнат на Източното крайбрежие за по-малко от час, цели два часа преди бегълците. Бяха обсъдили въпроса дали да открият и свалят въпросния самолет, но диспечерът основателно се боеше, че инцидентът може да бъде засечен от радарите или че изгорелите останки може да предизвикат сериозно разследване. Беше най-добре да го оставят да кацне. Щом станеше ясно къде възнамеряват да се приземят жертвите им, Делта Форс щяха да ги атакуват.

Докато „Оурора“ се носеше над пустото море край Лабрадор, комуникаторът на Делта Едно завибрира и той отговори.

— Положението се промени — информира ги електронният глас. — Имате друга жертва преди Рейчъл Секстън и учените да кацнат.

„Друга жертва?“ Делта Едно го предусещаше. Конците се оплитаха. Корабът на диспечера бе получил нова пробойна и те трябваше колкото може по-бързо да я закърпят. „Нямаше да има пробойна, ако бяхме ликвидирали жертвите на шелфа“ — напомни си Делта Едно. Отлично знаеше, че разчиства собствената си каша.

— Включи се четвърти участник — каза диспечерът.

— Кой?

Диспечерът не отговори веднага — и после им съобщи името.

Тримата се спогледаха сепнато. Името им беше отлично познато.

„Нищо чудно, че диспечерът е мрачен!“ — каза си Делта Едно. За операция, в която по план не биваше да има жертви, броят на труповете и потенциалните жертви бързо се увеличаваше. Той се напрегна, докато диспечерът се готвеше да ги осведоми точно как и къде ще елиминират новата жертва.